Господин Хуан Перес спря пред широкия портал и се поколеба. После, подтикнат от внезапното си решение, пристъпи напред. Вратата се отвори безшумно пред него и глътката свеж въздух отпусна нервите му.
Посрещнаха го погледът и усмивката на администраторката, смущаващо професионални.
— Господине?
Господин Хуан Перес изрече със затруднение:
— Добър ден, госпожице. Вижте, аз… Идвам… Е, добре, страдам от сърце и…
Администраторката бе от тази категория хора, чието присъствие вече действуваше успокояващо. Усмивката й стана още по-широка, съвсем професионална.
— Не е необходимо да продължавате, господине. Вие току-що влязохте на нужното място. Моля, качете се на третия етаж и потърсете доктор Вияроха. Той лично ще ви приеме.
Господин Хуан Перес пак се подвоуми за миг. После, подканван мълчаливо от насърчителната усмивка на администраторката, кимна и се отправи към асансьора. Всичко около него беше изрядно чисто. Мраморният под на третия етаж блестеше като огледало. Щом излезе от асансьора, той се озова в просторна и уютна стая — в дъното работеше без прекъсване гигантско видео с цветен обемен екран. В момента прожектираха някакъв уестърн. По навик господин Хуан Перес втренчи поглед в екрана.
— Господине?
Медицинската сестра (нима наистина беше такава?) бе като всички медицински сестри в Центъра, невероятно красива, добре сложена, екстравагантно облечена, с усмивка, която предразполагаше към доверие. Господин Хуан Перес не беше свикнал с такова нещо, така че отново се поколеба:
— Вижте… Аз идвам… Казаха ми, че…
— Искате да се срещнете с доктор Вияроха, нали?
— Аха — потвърди господин Перес, освободен изведнъж от всичко, което му тежеше, и очарован от изненадващата прозорливост на събеседничката си.
Доктор Вияроха се оказа жизнерадостен, елегантен, с атлетично телосложение и проницателен поглед; говореше бързо и с лекота. Другаде можеше да мине за чудесен светски човек, но тук беше лекар. Той заля господин Перес с вълна от симпатия и разбирателство.
— И така решихте да ни посетите, нали? Добре, добре… Чели ли сте някои от нашите информационни дипляни?
— Хм… Честно казано, не. Препоръча ви доктор Калатаюд…
— О, да, Калатаюд! Добър сътрудник наистина. Пращал ни е много пациенти. Радвам се, че ви е препоръчал нашия Център. Значи сърцето ви е зле, а?
— Е, не чак толкова…
— Добре, добре, няма значение. Понякога човек си въобразява, че няма нищо, а пък… Но не се тревожете — той щракна с пръсти. — Без да усетите, ще ви присадим ново сърце. Минете оттук, моля.
Макар и леко озадачен, господин Перес го последва мълчаливо. Влязоха в уютна, приглушено осветена стая. В средата стоеше някакъв сложен апарат, изглежда, рентген, с леко изкривен екран, разделен на милиметрови квадратчета и изпълнен със странни знаци.
— Елате тук. Не, не е необходимо да се събличате, ние притежаваме най-съвършения апарат за прегледи в света. Моля, застанете зад екрана.
— Но аз…
— Не се безпокойте, няма да ви се случи нищо. Хайде, елате!
Думите на доктор Вияроха внушаваха толкова доверие и сигурност, че господин Перес се подчини. Докторът включи апарата и дълго наблюдава екрана. Записа нещо в тефтера си.
— Ще ви е нужно сърце седми номер — каза той. — Или може би седми специален.
— Но аз исках само да се информирам — повтори господин Перес иззад екрана с приглушен глас.
Докторът изведнъж се почувствува излъган, но изражението на лицето му се задържа само за секунда. Той изключи апарата. Движенията му въпреки всичко бяха по-резки от обикновено.
— Значи все още не сте решили, а? Добре, добре. Но поне сте чели нещо по въпроса, нали?
Господин Перес се изчерви.
— Ами всъщност… Не, докторе.
Доктор Вияроха огорчено поклати глава. Приближи се до малката масичка и взе някакви материали. Бяха красиво илюстрирани цветни брошури, радващи окото, с приятен мирис и меки при докосване.
— Вземете — каза той. — Тук ще намерите всичко, което ви интересува за нашите методи. Не се плашете от техническите термини, те са пределно ясни.
Господин Перес взе бавно дипляните. На първата от тях, върху набиваща се на очи снимка, беше изписано в крещящо червено: „Искате ли да смените сърцето си? «Пари енд Пари» и филиалите им във всички цивилизовани страни по света са на вашите услуги.“
— В действителност, докторе — каза Перес, — никога не ми е харесвал този вид реклама. Ако съм тук, то е, защото предпочитам да чуя от извора…
Доктор Вияроха сякаш отново се въодушеви.