В учрежденията, седнал пред големите машини, служителят на Новата организация чака. Когато светне зелената лампичка на машината, той напечатва данните от листа, появил се незнайно откъде. След това изчаква. Машината „обмисля“ шумно или тихо полученото и го „поглъща“. Светва друга зелена лампичка. Операторът вкарва нови данни.
Отново и отново. Без почивка. Без минутка покой.
В Контрола или на отговорните постове човекът от Новата организация е седнал пред голям квадратен екран. С всяко квадратче е означен човек. Кротко, спокойно служителят изчаква да светне някоя лампа, сигнализираща, че се нуждаят от него. Когато забележи това, натиска бутона. Проверява причините за повикването. Ако е от неговата компетентност, диктува решението, ако ли не, осведомява висшестоящите, като натиска друго копче на съседното табло. Когато проблемът е разрешен, светлината угасва. И отново изчакване.
Всичко това се повтаря хиляди, милион пъти, през целия му живот. Без никаква промяна.
Такъв е резултатът от Голямата промяна, от мощта на Новата организация. Всички хора са щастливи — имат работа, осигурени са. Не е ли прекрасна Голямата промяна?
Човекът, който посрещна Хуан в голямата осветена зала, се надигна от мястото си в дъното и се запъти към него. Държеше в ръка малък картон.
— H2.27364.V — прочете той.
— Не — каза упорито Хуан.
— Няма значение — отговори първият. — Правилно е. Въпреки това във вас има нещо съмнително. Нямате регистрирана месторабота. Никъде и никога.
— Знам — отвърна Хуан.
— В нашата Организация не може да има подобни случаи — продължи мъжът. — Всеки гражданин има определено работно място. Вижте ги всичките — той посочи зад гърба си, — те имат работа. Как сте могли да живеете досега?
Хуан махна неопределено с ръка.
— Няма смисъл да ви разказвам. Няма да разберете.
Човекът наистина бе потресен. Погледна фиша, който държеше между пръстите си, изписан с дребния шрифт на компютъра. Това беше ненормално положение: подобни случаи просто нямаше.
— Необходимо е да се свържем с Диспечера — каза той. — Вашият случай трябва да бъде решен незабавно.
IV
Диспечерът беше седнал срещу големия квадратен екран. Беше важна личност, защото контролираше цял сектор, специализиран в осигуряването на Големия град с хора. От неговата бдителност зависеше дали голяма част от работата на градската администрация се извършва правилно или не, дали се спазва установеният ритъм и желаното качество. Всичко това се отразяваше непосредствено върху дейността на целия работен комплекс.
От време на време едно от малките квадратчета на екрана светваше, сигнализирайки за нередности в някой от деветстотинте отдела, които бяха под наблюдението на диспечера. В такъв момент неговата задача беше да разреши по възможно най-бързия начин възникналия проблем и да се постарае всичко да възвърне нормалния си ход за съвсем кратко време.
Изведнъж едно от квадратчетата на екрана светна. Диспечерът свърза светкавично централния канал за съобщения направо с центъра, който искаше връзка.
— Извънредно положение — каза някакъв безличен глас. — Изпращам всички документи.
Настъпи пауза. Малко след това машината до него затрака чевръсто с клавишите си. След няколко секунди излезе сбито изписан лист хартия. Диспечерът загаси светлината на екрана, взе листа и го прочете.
— С какво се занимавате? — Хуан се обърна към човека, който беше дошъл от дъното на залата. — Защо сте тук?
— Тази служба упражнява надзор върху патрулите, отговарящи за реда и бдителността — обясни мъжът. — Аз ръководя една от секциите. Знаете ли, понякога се случва някой от гражданите да се чувствува неразположен или нещо подобно и да не може да работи, нито да изпълнява нормалните си задължения като гражданин. Хората, които виждате тук, записват сигналите, които им изпращат агентите от службата за бдителност, след като ги подредят и класифицират, ги предават на мене.
— А вие какво правите с тях?
— Преглеждам ги. Ако са за преминаване от една в друга инстанция, оставям машините да решават. Ако възникне някоя трудност, предавам информацията на моя Диспечер.
— А какво прави Диспечерът?
Човекът повдигна рамене.
— Не знам нищо повече. Запознат съм само с нещата, които се отнасят до моята работа.
Диспечерът прочете внимателно получената информация. Беше действително изключителен случай, досега не се беше сблъсквал с подобно нещо. „Не е в моята компетентност — помисли си той. — Трябва да искам инструкции.“
Превъртя на канала за свръзка и даде заповед чрез машината.