Хуан се замисли за квадратните обработваеми площи, за огромните месни угоителни ферми, за фабриките, силозите и магазините, за внушителните сгради с минижилища. И си спомни за изгубения свят на детството си, за просторите, за полята, реките и планините.
— Да — съгласи се той. — Може би е постигнато. Но на каква цена!
Диспечерът махна с безразличие.
— За да постигнеш едно, винаги трябва да се лишиш от друго — отбеляза той. — Знае се и е нещо естествено.
— Да. — промълви като ехо Хуан. — Естествено е.
Хуан бе видял много неща по време на продължителното си скитане. Бе видял хората да действуват като машини, да се движат като машини, да се забавляват като машини. Бе се опитвал да им говори. Бе се опитвал да ги разбере и да ги накара да го разберат. Бе претърпял провал.
Този свят беше съвсем различен от предишния, в който бе живял. Може би съзнаваше значимостта си — беше действен, организиран свят, но същевременно и нелеп, механичен, студен. Вероятно Хуан не го разбираше изцяло. Вече беше много възрастен и може би и идеите му бяха остарели или погрешни. След толкова много години се чувствуваше изморен да говори, без да получава отговор. Може би другите — създателите на Голямата промяна — имаха право. Веднъж щеше да ги изслуша.
— Разкажете ми за вашия свят — помоли Хуан Диспечера. — Разкрийте ми неговите предимства. Искам да науча за всичко хубаво в него.
— Добре — съгласи се Диспечерът. — Ще ви обясня.
В Новата организация има работа за всяко човешко същество. Това е основният фактор, довел до победа Голямата промяна. В света има „x“ мъже и жени в трудоспособна възраст, следователно е необходимо да съществуват „x“ работни места. Двете сили трябва да се намират в постоянно равновесие. Когато мъж или жена умре или се пенсионира, се закрива едно работно място, когато мъж или жена достигне до трудоспособна възраст, се създава работно място.
Политиката на Новата организация в този смисъл е удивително ясна. По-рано съществуваха например един милион работни места и се търсеха един милион души, за да ги заемат, а останалите се пренебрегваха. Сега става обратното. Формулата не е един милион души за милион работни места, а милион работни места за милион души. По този начин изчезна основният социален проблем, който съпътствуваше древните времена: стачки на работниците, масова безработица, която достигна невиждани размери няколко години преди Голямата промяна и която в известен смисъл я предизвика. В това отношение новото общество е стабилно общество.
Не е необходимо новите работни места да бъдат полезни за обществото: нужно е само да ги има. Не е трудно да се създаде ново работно място. Има много фабрики, училища, гаражи, учреждения, които могат да използуват човешките ръце в дейността си. Съществуват безброй машини, за които трябва да се грижи човекът, много апарати, които трябва да бъдат наблюдавани периодично. Съществуват безброй машини, които могат да осигурят работа за един човек… макар и само да сваля определен лост на всеки тридесет секунди.
— Едно работно място се създава за кратко време — каза Диспечерът. — Достатъчно е само малко да се промени някоя от веригите в машината, за да е нужно присъствието на човек до нея. По този начин възможностите за разкриване на нови работни места са практически неограничени. Нито едно човешко същество не бива да изпада в принудителна безработица. Нали е прекрасно?
Хуан си помисли за тристата души, наведени над странните си машини там, в просторното помещение, където бе чакал дълго. Може би единственото им задължение бе да натискат някакъв бутон или да свалят определен лост всеки тридесет секунди. Но те работеха и за тях това бе гаранция за сигурност. Само хората, които познават безработицата, познават чувството на облекчение, което създава сигурността.
— Но много пъти тази работа е безполезна — отбеляза Хуан. — В повечето случаи машината не се нуждае от помощта на човека, за да работи.
Диспечерът повдигна рамене.
— Такава е политиката на Новата организация — каза той. — И аз мисля, че е правилна. Най-малкото дава добри резултати: вие самият можете да се уверите в това.
Да, политиката на Новата организация беше правилна. Най-малкото даваше добри резултати.
Хуан още си спомняше хаоса, в който бе изпаднал светът преди Голямата промяна. Кризата надвисваше от всички страни. Работната ръка беше скъпа, а работните места — ограничени. Механизацията настъпваше. Завод, който преди се нуждаеше от хиляда работници, се задоволяваше само с десетина, както и с добри, лесно погасими капиталовложения. Признаците за безработица се увеличаваха. Заводите продължаваха да произвеждат, но главният потребител — работническата класа — все повече губеше покупателната си способност. Стоките се натрупваха по складовете. Заводите трябваше да продължават да работят, за да могат да съществуват, но нямаше на кого да продават продукцията си.