Голямата промяна не беше революция, нито война. Не беше наложена с кръв, защото в такъв случай нямаше да има пълен успех. Беше по-скоро прикритие, лека промяна, която изчакваше най-подходящия момент, за да изплава на повърхността. Появи се точно навреме, когато светът беше достатъчно узрял, за да я възприеме, и нямаше друг избор, освен да се примири или да загине.
Затова тя победи така категорично.
— Аз бях един от лидерите на Голямата промяна — каза старецът. — Един от онези, които замислиха осъществяването й. Бях много млад по онова време… както сигурно и вие. Добре си спомням онези дни. Светът, изтъкан от злато и нищета, агонизираше в материализма и бавно потъваше в бездънното блато, без да открие спасителен бряг. Не нападахме. Не се вдигнахме насилствено срещу никого. Просто се появихме. Направихме нашите предложения и зачакахме отговор. Хората дойдоха при нас по собствена воля.
Хуан също си спомняше онези дни.
Изведнъж някакъв слух се разнесе по света. В морално загиналия и материално разрушен свят. Отначало се надигна вълна на скептицизъм, после някои се отзоваха на призива, а сетне и други, много други.
Скоро плъзна мълвата. От пепелищата на рухналия свят Голямата промяна изграждаше нов свят за оцелелите. Тя обещаваше мир и обществена сигурност за всички хора, стабилност за цялата земя. И започна да изпълнява обещанията си.
Хората приветствуваха спасителната й поява. В хаоса, какъвто беше светът, някой възстановяваше разрушеното от непредвидливите и безумни поколения. Нямаше значение как го прави: просто го правеше. Забравиха се древните закони и начини на действие. Старото вече не важеше, защото настъпваше Голямата промяна. Така между съглашения, лозунги и факти светът възкръсваше изпод древните развалини. Различен от това, което беше преди, но напълно възроден.
— Беше трудна и често неблагодарна задача — каза старецът. — Трябваше да създадем цялостна обществена организация, Новата организация. Не можехме да използуваме нищо от вече съществуващото, нито материално, нито духовно. Трябваше да го създадем наново, да тръгнем от нулата.
Цели дванадесет години подготвяхме всичко и още седем го внедрявахме. Но постигнахме целта си. Някои се опитаха да ни се противопоставят, но нямаха сили да се борят с нас. Защитени от необходимостта, ставахме все по-многобройни, а това е най-добрият начин да се промени един свят. Враговете ни имаха само две възможности: или да се присъединят към нашето движение, или да умрат. Някои се разбунтуваха като вас. Но бяха малцина. И техният бунт ги изолира от останалото човечество.
Построихме ново общество. Старите селища изчезваха постепенно, а върху основите на предишните столици, в началото със същите материали, се изграждаха градовете. Започнахме да създаваме обработваеми площи и правосъдие на всеки град. Образуваха се работните центрове, централизираните контролни служби… Беше дългосрочна задача, но скоро плодовете на нашия труд видяха бял свят. Обществото се промени, хората също. Хаосът изчезна. Тогава успяхме да си отдъхнем, защото всичко, което трябваше да направим, беше готово. Появи се Новата организация… постигнахме поставената цел.
— Така изчезна хаосът — съгласи се Хуан. — Но изчезнаха и всички останки от онова, което бе добро в стария строй. Няма вече литература, живопис, скулптура, музика. Умряха най-древните, най-дълбоките човешки чувства: любовта, омразата, желанието, амбицията. И човекът губеше все повече човешкото у себе си. До днес.
Старецът поклати глава в знак на несъгласие.
— Човекът никога не престава да бъде човек — рече той. — Променил е само външния си облик. Новият строй се нуждаеше от нови хора, които да го населят. Изчистихме древния свят от несъвършенствата му: човекът също трябваше да се освободи от тях, ако искаше да живее в него.
— И така превърнахме човека в поредната машина — каза Хуан. — В името на някакъв натрапен идеал. За да постигнете стабилност, убихте всичките му стремежи, амбициите, съдбата му. Направихте от него сиво, безволево същество, без вътрешен живот. Подобно на пчелите-работнички или мравките.
— Вие не разбирате. До настъпването на Голямата промяна човекът беше слабо и несъвършено създание. Имаше много недостатъци и слабости. Любовта, омразата, амбицията, всичките му стари мечти бяха само болести като рака, левкемията или глада. Тези болести правеха човека нещастен. Нито един от жителите на древния свят не е бил щастлив, а ние се борим за пълно щастие. Затова изтръгнахме всички чувства. Сега, след като постигнахме целта си, в света цари щастие. Човекът от Новата организация няма тревоги, нито неизпълнени желания, които да го измъчват. Той е освободен от старите си животински инстинкти.