— Но… машина ли е?
— Да.
Леката червеникавооранжева светлина сякаш обливаше в кръв огромната зала. Климатичната инсталация, температурата, мекият килим, който поглъщаше всички шумове, тишината навяваха мисълта за древен храм. Храмът на новата мъдрост, църквата на новата власт.
— Без него Голямата промяна никога нямаше да се осъществи — каза старецът. — Човешкият мозък не може да постигне такава съвършена обществена организация като сегашната. Дори всички световни гении да се бяха събрали, нямаше да създадат и за милион години грубо подобие на това, което направи той. Неговото творение беше необходимо, за да изградим съвършенството, на което се наслаждаваме.
— Но това е машина — промълви Хуан почти беззвучно.
— Да, машина. Но е по-добра от всички гениални хора. Аз и още двеста инженери като мене се трудихме цели единадесет години, докато я проектираме и построим. В основната й програма е предвидено всичко, дори непрекъснатото й автоматично захранване с нови програми, които тя изработва. При нея е невъзможна и най-малката грешка или объркване. Цялата мъдрост, която е притежавал човекът в своето развитие, многовековната му история се съхраняват в паметта й. Добродетелите и недостатъците, успехите и неуспехите на човечеството, постиженията и несполуките му са записани във веригите й. Опитът й е равен на опита на цялата човешка цивилизация. Тя никога не може да се обърка. Нейната памет съдържа знанията на цялата планета и цялата история: нейното минало… а също и бъдеще.
— Но това е машина.
— Разбрахме необходимостта от нейното съществуване, щом си дадохме сметка колко сме жалки и неспособни. Никой от нас не би могъл да поеме и една стомилионна част от нейната задача. Бяхме твърде слаби, несъвършени и травматизирани от нашата цивилизация, за да намерим правилно разрешение на проблемите си. Имахме нужда от мозък с по-богати възможности от човешкия, за да открие изход, който да ни спаси от хекатомбите. Тогава намислихме да създадем голям изкуствен аналитичен мозък, който да съдържа във веригите си подробни данни за проблема: всички събития и последствия от тях, както и необходимите сведения. Трябваше да бъде мозък, способен да съгласува всички елементи и да ги свързва, докато се намери съвършеното решение, единственото, което би дало възможност да се осъществи Голямата промяна. Такава беше и е неговата задача.
— Но това е машина.
— Захранвахме мозъка с богатствата на човешката мисъл. Дадохме му информацията, от която се нуждаеше: заложихме в паметта му факти, цифри, дати, статистики. Предложихме му всичко необходимо. А после му зададохме един въпрос. Въпроса. Знаехме, че ще ни отговори, и то правилно. Работи с фантастична скорост в продължение на четиридесет дни и нощи. След това ни даде отговора си, събран в том от седем хиляди седемстотин и седемдесет страници голям формат. Проучвахме го цели четиринадесет месеца, но още от първите двадесет страници ни стана ясно, че решението е намерено. Прозорливостта на мозъка беше изумителна. Най-малката възможност за грешка в структурата му бе изключена, не съществуваше и минимална пукнатина, никакво непредвидено събитие, никакъв пропуснат или нерешен проблем. В страниците се разглеждаше всичко, дори и начинът, по който трябва да продължим да го използуваме. Беше идеалното решение… Единственото. Приложихме го на практика.
— Но това е машина.
— Той създаде и провери дейността на Новата организация. С предаването на сведението неговата работа не завърши, а само започна. Оттогава няма миг почивка, не му е нужна. Съгласува безпогрешно развитието на последователните етапи на Голямата промяна и прогресивното укрепване на Новата организация, като напредва според заложената в него програма, етап след етап; посочва незабавно местата, където са допуснати грешки и прекъсвания, както и начините за тяхното поправяне. От самото начало ръководеше извършването на промяната и малко по малко изплете гъстата паяжина, обхванала днес целия свят. Той направи всичко. И продължава, като контролира постоянното равновесие на факторите. Ще го прави и в бъдеще, гарантирайки стабилността на нашето общество завинаги.
— Но това е машина.
— Превъзходният му всеобхватен контрол не пропуска абсолютно нищо. На секундата получава информация за хранителните ресурси в света и моментално посочва начините за тяхното разпределение и преработване. Осъществява контрол върху числеността на населението и необходимостта от нови работни места, дрехи, жилища и дори развлечения. Неговата статистика е невъобразимо изчерпателна и максимално актуална. Планирането на бъдещето на планетата е за сто години напред и той винаги знае какво ще се случи в следващия момент. Предвижда всички промени, включително и тези, които изглеждат непредвидими, а ако са нежелани, ги блокира, преди да са настъпили. Под точния му контрол става невъзможно и най-малкото нарушение на равновесието или най-незначителната грешка.