— Не мисля, сър. Но в такъв случай мистър Стоукър ще разчита на сър Родерик Глосъп, разбира се, който ще свидетелства, че покойният, макар и малко особен в навиците си, все пак е бил абсолютно нормален. Показанията на толкова виден специалист като сър Родерик ще бъдат непреодолими.
— Искаш да кажеш, той ще твърди, че човек може да си ходи на ръцете, ако му се иска?
— Именно, сър.
— Тогава няма никакъв шанс мис Стоукър да стане нещо друго, освен наследница на петдесет милиона долара, напъхани зад тухлите в камината?
— Абсолютно никакъв, сър.
Замислих се върху това.
— Хм. И ако старият Стоукър не купи Замъка, Чъфи ще си остане беднячето, което няма и петак в джоба. Драмата е ясна. И все пак, защо, Джийвс? Защо е цялата тая суматоха за пари? В края на краищата, доста опърпани момчета са се оженили за момичета, дето се къпят в злато.
— Да, сър. Но Негова светлост е джентълмен с особени възгледи по този въпрос.
Размишлявах. Да, това е вярно. Чъфи е момче, което винаги е било малко странно по отношение на парите. Струва ми се, че има нещо общо с гордостта на целия им род. Знам го от години и от години се мъча да му заема от многото, които имам, но той твърдоглаво е отказвал.
— Трудно — въздъхнах. — За момента просто не виждам изход. Но ти може да грешиш, Джийвс. В крайна сметка, само правиш предположения.
— Не, сър. Негова светлост ми направи тази чест и ми се довери.
— Наистина ли? И как стана дума за това?
— Мистър Стоукър изрази желание да постъпя на служба при него. Той ми направи предложение. Уведомих Негова светлост. Негова светлост ме инструктира да дам на последния надежди.
— Не може да бъде! Чъфи иска да го напуснеш и да отидеш при дъртия Стоукър!
— Не, сър. Той специално подчерта резервите си, при това доста разпалено. Но се тревожеше да не разваля преговорите с твърд отказ, затова няма да го давам, докато не приключи покупката на Чъфнъл Хол.
— Ясно. Разбирам тази стратегия. Поискал е от теб да заглавичкваш стария Стоукър и да го омайваш, докато не подпише съдбовния документ?
— Именно, сър. Та точно този разговор доведе дотам, че Негова светлост да разкрие отношението си към мис Стоукър. Докато финансовото му състояние не стане достатъчно стабилно, за да оправдае едно предложение за брак, то неговото достойнство няма да му позволи да го направи.
— Магарето му с магаре!
— Не бих си позволил да използвам именно този термин, сър, но признавам, че по моему поведението на Негова светлост съдържа прекомерна доза донкихотщина.
— Ти трябва да го разубедиш!
— Боя се, че е невъзможно, сър. Опитах се да го сторя, но аргументите ми не постигнаха нищо. Негова светлост има фобия.
— Какво, какво?
— Фобия, сър. Изглежда преди години е гледал музикална комедия, в която един от драматичните персонажи бил някой си безпаричен аристократ, лорд Уотуотлей, който се опитвал да се ожени за американска наследница. Тази персона изглежда е оставила траен отпечатък в съзнанието му. Той ми заяви най-недвусмислено, че отказва да се представи в светлина, която би допуснала някакво сравнение.
— Но представи си, че продажбата на къщата не стане?
— В такъв случай, сър, страхувам се…
— Че руменият лик ще продължава да бъде разяждан отвътре както досега?
— Именно, сър.
— Сигурен ли си, че думата е „румен“?
— Да, сър.
— Хм, нещо ми звучи странно.
— Малко архаично, сър. Означава здрав цвят на лицето.
— Е, Чъфи го има.
— Да, сър.
— Но какво му е хубавото на здравия цвят, ако не получи момичето?
— Съвсем вярно, сър.
— Какво ще ни посъветваш, Джийвс?
— Страхувам се, че няма какво да ви посъветвам в момента, сър.
— Хайде, хайде, Джийвс.
— Не, сър. Тъй като затруднението е определено от психологически характер, чувствам се малко объркан. Докато образът на лорд Уотуотлей не бъде изтрит от съзнанието на Негова светлост, боя се, че нищо не може да се направи.
— Разбира се, че има. Каква е тая странна слабост у теб, Джийвс? Не ти е присъща. Явно Чъфи трябва да бъде принуден да прекрачи линията.
— Не ви разбирам добре, сър.
— Разбираш и още как. Съвършено ясно е. Приятелчето Чъфи само обикаля около момичето. Това, от което има нужда, е някакъв шок. Ако си помисли, че съществува сериозна опасност някой друг да забърше Полин, това няма ли да го накара да забрави глупавите си идеи и така да се втурне напред, че чак огън да излиза от носа му?
— Ревността несъмнено е много силна мотивация, сър.
— Знаеш ли какво ще направя, Джийвс?
— Не, сър.
— Ще целуна мис Стоукър и ще се погрижа Чъфи да ме види.
— Наистина, сър, не бих посъветвал…