Замислих се.
— Когато се случи всичко това, каза ли Чъфи на Стоукър, че иска да се ожени за мис Стоукър?
— Не, сър.
— Е, не виждам изобщо как ще може да го направи сега.
— Предполагам, че новината няма да се приеме много сърдечно, сър.
— Ще трябва да се виждат под прикритие.
— Даже и това ще е малко трудно, сър. Трябваше да спомена, че станах свидетел на разговор между мистър и мис Стоукър, от който разбрах, че господинът възнамерява да я държи едва ли не в тъмница на борда на яхтата и да не я пуска да слиза на брега през останалата част от принудителния им престой.
— Но нали каза, че не знаел нищо за годежа?
— Мотивът на мистър Стоукър е друг, сър. Той не цели да я възпре от среща с Негова светлост, а да избегне всеки шанс от среща с вас. Вашата прегръдка го е убедила, че любовта й не е угаснала, откакто се разделихте в Ню Йорк.
— Сигурен ли си, че си чул това?
— Да, сър.
— И как го чу точно?
— В този момент говорех с Негова светлост от едната страна на някакъв храст в градината, докато разговорът, който току-що ви описах, се водеше от другата му страна. Нямах избор, освен да чуя репликите на мистър Стоукър.
Направо подскочих.
— Говорел си с Чъфи, така ли каза?
— Да, сър.
— И той също чу всичко, така ли?
— Да, сър.
За това как съм целунал мис Стоукър?
— Да, сър.
— И това развълнува ли го?
— Да, сър.
— Какво каза?
— Спомена нещо за вадене на вътрешности, сър.
Избърсах поизпотеното си чело.
— Джийвс — рекох, — тук трябва добре да се помисли.
— Да, сър.
— Посъветвай ме, Джийвс.
— Ами, сър, струва ми се, ще бъде разумно да се опитате да убедите Негова светлост, че когато сте прегърнал мис Стоукър, сте изпитвал само братски чувства.
— Братски? Мислиш ли, че ще мине?
— Така смятам, сър. В края на краищата, вие сте стар приятел на младата дама. Разбираемо е да я дарите с една съвсем невинна и мила целувка, научавайки за годежа й с такъв близък приятел като Негова светлост.
Станах.
— Може да проработи, Джийвс. Трябва да опитам. Сега те напускам, за да се подготвя за изпитанието, което ме очаква. Ще се отдам на тиха медитация.
— Чаят ви ще дойде след минута, сър.
— Не, Джийвс. Сега не е време за чай. Трябва да се концентрирам. Историята трябва да бъде готова преди да се върне Чъфи. Ако не се лъжа, той скоро ще ме посети.
— Няма да се изненадам, ако намерите Негова светлост да ви чака във вилата, сър.
Джийвс беше абсолютно прав. Едва бях прекрачил прага, когато нещо експлодира откъм фотьойла и ето ти го — насреща ми Чъфи, опулен сурово в мен.
— А-а! — рече той, процеждайки възклицанието през странно стиснатите си зъби. Изобщо целият му вид вещаеше неприятности и проблеми. — Ето те най-после!
Пуснах му една предразполагаща усмивка.
— Да, ето ме. И знам всичко. Джийвс ми каза. Твърде лошо, твърде лошо. Не съм си и мислел, друже, че моята братска целувка с Полин Стоукър, когато я поздравявах за годежа й с теб, ще предизвика толкова бързо цялата тая тревога.
Той продължи да ме изяжда с поглед.
— Братска?
— Напълно братска?
— Старият Стоукър май не мислеше така.
— Е, и двамата му знаем подсъзнанието на Стоукър, нали?
— Братска? Хм!
Демонстрирах съжаление.
— Може би не трябваше да го правя…
— Имал си късмет, че не си го сторил, когато аз съм бил наблизо.
— …но знаеш как е, когато приятел, с когото си бил в началното училище, в Итън и в Оксфорд, се сгодява за момиче, което ти е като сестра. Човек може да се развълнува, нали?
Явно беше, че в гърдите на стария ми другар се водеше борба. Той ми пусна още пет-шест изпепеляващи погледа, кръстоса няколко пъти стаята и като катурна едно малко столче, му тегли два-три ритника. После се поуспокои. Виждаше се — разумът се връщаше на трона си.
— Е, добре — рече. — Но за в бъдеще, по-малко от тия роднински прояви.
— Разбира се — съгласих се веднага аз.
— Зарежи ги. Ще трябва да удържаш на импулсите си.
— Да, да.
— Ако искаш сестри, търси си ги на друго място.
— Точно така.
— Не искам да си мисля, че когато се оженя, всеки момент мога да вляза в стаята и да видя как се разиграва някоя братско-сестринска сцена.
— Разбирам, старче. Значи все още възнамеряваш да се ожениш за това момиче?
— Дали възнамерявам? Разбира се, че възнамерявам да се оженя за нея. Ще бъда магаре и половина, ако не се оженя за такова момиче, нали?
— Но какво става със старите скрупули?
— Какви ги дрънкаш?
— Ами, ако Стоукър не купи Замъка, няма ли да се върнеш в старите позиции, когато не искаше да й се обясниш и оставяше мисълта за Уотуотлей като червей в цветна пъпка да яде отвътре румения лик?