Срещата на влюбените
За Бъртрам Устър се знае, че е мъж, който по всяко време е щастлив да види приятели и за който е сигурно, че ще ги приветства с весела шега и с радостна усмивка на уста. И макар в основата си това да е вярно, правя една уговорка — а именно, ако обстоятелствата са подходящи. Когато годеницата на един приятел от школско време се е разположила в леглото ти, натъкмена с една от личните ти пижами, е много трудно да подрипваш от кеф около въпросния приятел, ако ти се появи внезапно в полезрението.
Затова и не успях да пусна нито една весела шега. Дори не се справих и с радостната усмивка. Седях ококорен срещу него и се чудех как се е озовал тук, колко смята да остане и какви са шансовете Полин Стоукър да си покаже ненадейно главата от прозореца и да започне да ме зове в стаята, за да се разправя с някоя мишка.
Чъфи се беше навел над мен, като че ли бях болен. В задни позиции съзрях сержант Ваулс, който пърхаше наоколо с увереността на тренирана медсестра. Какво беше станало с полицай Добсън не знаех. Твърде хубаво би било да си помисля, че е хвърлил топа, затова приех, че се е върнал към обхода на района си.
— Всичко е наред, Бърти — говореше Чъфи успокоително.
— Аз съм, друже.
— Намерих Негова светлост при пристанището — обясни сержантът.
Трябва да си призная, че се ядосах. Беше ми ясно какво се е случило. Когато разделиш любовник от калибъра на Чъфи от неговата изгора, той не тръгва да си реже вените — не, той отива и застава под прозореца й. И ако тя е на яхта, закотвена по средата на едно пристанище, единственият начин, по който може да изпълни замисъла си, е, разбира се, да виене на морския бряг. Нищо лошо, естествено, но при сегашните обстоятелства — меко казано, дяволски неприятно. А това, което ме ядоса, беше мисълта, че само ако беше отишъл на мястото си за наблюдение по-рано, щеше да пресрещне момичето, когато излиза на брега, и така да се избегне сегашното заплетено положение.
— Сержантът се безпокоеше за теб, Бърти. Изглежда намира поведението ти за странно. Затова ме доведе. Много разумно от твоя страна, Ваулс.
— Благодаря, милорд.
— Умна постъпка.
— Благодаря, милорд.
— Не би могъл да направиш по-мъдро нещо.
— Благодаря, милорд.
Като ги слушах, направо ми се повдигаше.
— Значи си слънчасал, Бърти?
— Мътните да го вземат, изобщо не съм слънчасал — успях да взема най-накрая думата и аз.
— Така мисли Ваулс.
— Ваулс е магаре.
Последният се наежи.
— Моля да ме извините, сър, вие ме информирахте, че главата ви пулсира, и предположих, че разсъдъкът ви се е замъглил.
— Именно. Сигурно не си съвсем на себе си, драги — каза нежно Чъфи, — нали? Искам да кажа, да спиш тука, а?
— А защо да не спя тука?
Видях Чъфи и сержантът да се споглеждат.
— Но ти си имаш спалня, старче. Имаш си хубава спалня, не е ли така? Струва ми се, там би се чувствал много по-удобно и уютно?
На нас, Устърови, пипето ни винаги сече бързо. Трябваше да направя така, че действията ми да изглеждат правдоподобни.
— В спалнята ми има паяк.
— Паяк, а? Розов?
— Малко нещо розовееше.
— С дълги крака?
— Доста дълги.
— Не бих се изненадал, ако е бил и космат?
— Ужасно космат.
Лъчът на фенера падаше върху лицето на Чъфи и в този момент забелязах, че изражението му се променя. Преди минута беше загриженият доктор Чъфнъл, сериозно обезпокоен за тежко болния си пациент, при когото е бил призован. Сега се ухили най-нагло и като се изправи, издърпа сержант Ваулс настрана. Забележката, която отправи към него, доказа, че има напълно погрешно тълкуване на нещата.
— Всичко е наред, сержант. Няма никакво място за безпокойство. Той просто е къркан като кютук.
Сигурно си е мислил, че гласът му е тактично приглушен, но думите му стигнаха ясно до ушите ми, както и отговорът на сержанта.
— Така ли, милорд? — прошепна Ваулс и гласът му беше глас на сержант, на който всичко му е станало ясно.
— Такава била работата. Абсолютно фиркан. Забелязваш ли стъкления поглед в очите му?
— Да, милорд.
— Виждал съм го така и преди. Веднъж, след една раз — пивка в Оксфорд, той настояваше, че е морска сирена и искаше да цопне във фонтана, за да свири на арфа във водата.
— Младежите са си такива — каза сержант Ваулс снизходително и разбиращо.
— Трябва да го сложим в леглото.
Скочих като ужилен. Затреперих от ужас като лист.
— Не искам да отивам в леглото!
Чъфи погали ръката ми успокояващо.
— Всичко е наред, Бърти. Наред е. Няма съмнение, че си уплашен. Огромен чудовищен паяк. Всеки би се уплашил. Но сега всичко е наред. Ваулс и аз ще дойдем с теб до стаята ти и ще го убием. Нали не те е страх от паяци, Ваулс?