— Е, тогава може би ще чуеш какво аз имам да ти кажа. Предполагам, нямаш възражения да се включа в разговора?
— Не, изобщо — отвърна Чъфи.
— Не, никакви — отвърнах аз.
Несъмнено Полин беше разтърсена из основи. Можех да забележа как шават даже пръстите на краката й.
— Първо, гади ми се от теб!
— Наистина ли?
— Да, наистина. Второ, надявам се никога да не те видя на тоя свят, както и на следващия.
— Наистина?
— Да, наистина. Мразя те. По-добре изобщо да не те бях срещала. Мисля, че си по-голяма свиня от всички, които имаш в отвратителната си къща.
Това ме заинтригува.
— Не знаех, че отглеждаш свине, Чъфи.
— Черни бъркширки — каза той разсеяно. — Е, ако така…
— Има много пари в свинете.
— Добре де, стига — каза Чъфи. — Ако така виждаш нещата, хубаво.
— Хубаво и още как.
— Точно това казах, хубаво тогава.
— Чичо ми Хенри…
— Бърти — каза Чъфи.
— Да?
— Не искам да слушам нищо за чичо ти Хенри. Не ме интересува чичо ти Хенри. Не ми пука дали проклетият ти чичо Хенри няма да се препъне и да си строши тъпия врат.
— Твърде късно, старче. Той се спомина преди три години. Пневмония. Само казвам, че той гледаше свине. И добре печелеше от тях.
— Ти ще спреш ли…
— Да, и ти също — обади се Полин. — Тука ли ще прекараш нощта? Предлагам да спреш да дрънкаш и да се омиташ.
— Ще си тръгна — каза Чъфи.
— Хайде — каза Полин.
— Лека нощ — каза Чъфи.
Той тръгна към стълбите.
— Но една последна дума… — обърна се той с широк, пламенен замах на ръката.
Е, бих могъл да кажа на бедното момче, че не можеш да правиш такива жестове в подобни стари селски къщи. Кокалчетата му се треснаха в една издадена греда, той затанцува танца на агонизиращ лебед, не запази равновесие и в следващия момент се придвижи към приземния етаж като чувал с картофи.
Полин Стоукър хукна към перилата и погледна надолу.
— Наранен ли си? — викна тя.
— Да — измуча Чъфи.
— Чудесно — отвърна Полин.
Тя се върна в стаята, а входната врата се затръшна с гръм, като че се пръсна нечие измъчено сърце.
Още един посетител
Поех си дълбоко въздух. С напускането на мъжката половина от сценката известна част от напрежението се стопи. Макар че в миналото винаги съм го намирал за чудесна компания, Чъфи не се показа в най-дружелюбната си форма по време на приключилия диалог. В резултат на поведението му известно време се чувствах като в лъвска клетка.
Полин нещо се задъхваше. Не че пръхтеше, но издаваше звук, който може да се постави много близо до границата с пръхтенето. Очите й бяха втренчени и пламтящи. Явно силно се вълнуваше. Тя вдигна плувния си костюм, погледна през мен и каза:
— Излез, Бърти.
Надявах се на един спокоен разговор, по време на който да обсъдим ситуацията, да осветлим този или онзи въпрос и да се опитаме да решим какво да предприемем.
— Но, чуй ме… — започнах спокойно.
— Искам да се облека.
— Какво ще си облечеш?
— Плувния костюм.
— Защо?
— Защото ще плувам.
— Ще плуваш?
Зяпнах.
— Да не би да се връщаш на яхтата?
— Връщам се.
— Но искам да поговорим за Чъфи.
— Не желая да чувам повече това име.
Време беше да стана отново добрия стар посредник.
— О, хайде стига!
— Е?
— Искам да кажа, ти сигурно не смяташ да чупиш завинаги бедния нещастник заради една малка караница.
Тя ме погледна доста особено.
— Имаш ли нещо против да повториш това? Само последните две думи.
— Малка караница?
Тя пое дълбоко въздух и за момент отново почувствах, че се връщам в клетката на лъва.
— Не бях сигурна, че съм ги чула ясно — каза тя.
— Искам да кажа, ако имаш а) едно момиче и б) един младеж и превъзбудиш силните им натури, резултатът е, че и двамата казват куп неща, които не мислят.
— О? Е, нека да ти кажа, че всяка дума, която казах, е истина. Казах му, че никога няма да му проговоря повече. И наистина не искам. Казах му, че го мразя. И наистина е така. Нарекох го прасе. Такъв си е.
— А, това около прасетата на Чъфи е много странно. Нямах представа, че си ги отглежда.
— Защо не? Нали им е достоен брат — сряза ме тя. Ясно! Нямаше какво повече да се каже по темата за прасетата.
— Не мислиш ли, че си малко жестока?
— Жестока ли съм?
— И малко сурова с Чъфи?
— Сурова ли?
— Не ти ли се струва, че поведението му си имаше извинение?