Направо звучи невероятно, като се има предвид какъв е нощният живот на Чъфнъл Реджис, но следващото нещо, което видях, когато се събудих, не беше момиче, изскачащо от леглото ми, нито баща й, нахлуващ в дома ми с кръвясали очи, нито пък полицейски сержант, свирещ рагтайм с чукалото по вратата. Това, което видях, когато се събудих, бяха птички до прозореца ми, възвестяващи новия ден.
Е, като казвам възвестяващи новия ден, имам предвид, че беше десет и половина и слънчевите лъчи, които проникваха през прозореца, сякаш ме подканяха да стана и да видя как ще се справя с едно яйце, парче бекон и добрата стара чаша кафе.
Взех си душ бързешката, обръснах се и изтрополих надолу по стълбите, изпълнен с жажда за живот.
Зловещо поведение на един собственик на яхта
Вече бях свършил закуската си, седях в градинката и си свирех на банджо, когато нещо започна да нашепва укоризнено в ухото ми, че нямам право да се чувствам толкова доволен точно тази сутрин. Трагедията беше влязла в собствения ми дом. Едва преди десет часа станах свидетел на сцена, която, ако бях изтънченият и чувствителен мъж, който исках да вярвам, че съм, би изтрила всеки слънчев лъч от живота ми. Две влюбени сърца, с едното от които съм бил заедно от началното училище до Оксфорд, се бяха счепкали в мое присъствие и след като се бяха наранили взаимно, се бяха разделили вбесени, за да не се срещнат — според настоящото разписание — никога повече. А виж ме мен — безгрижен и коравосърдечен, седя и си свиря безгрижно на банджото „Вдигам пръст и казвам чурулик-чурулик“.
Грешка. Прехвърлих се на „Дух и тяло“ и ме облада някаква тиха скръб.
Нещо трябва да се направи, така си помислих. Трябва да се предприемат мерки и да се потърсят пътища за помирение.
Но не можех да се лъжа, че положението не е сложно. Обикновено, доколкото имах опит в тия неща, когато някой от приятелчетата ми скъса дипломатически връзки с момиче, или обратното, те са отседнали заедно в една и съща къща в провинцията или поне живеят в Лондон, където не е чак толкова дяволски трудно да им уредиш среща и да им събереш ръцете с великодушна усмивка. Но разгледайте фактите в историята с Чъфи и Полин Стоукър. Тя беше на яхтата — на практика окована във вериги. Той остана в Замъка — три мили навътре в сушата. И всеки, който би искал да извърши събирането на ръцете, би трябвало да има доста повече свобода на действие, отколкото имах аз. Вярно, моите позиции пред стария Стоукър бяха поукрепнали през изтеклата нощ, но от негова страна нямаше и намек, че е склонен да ме остави да се разпореждам на яхтата му. Имах точно толкова шансове да вляза във връзка с Полин и да се опитам да я склоня, колкото и ако изобщо не беше идвала от Америка.
Хубавичък проблем, искам да кажа, и все още размишлявах върху него, когато градинската врата скръцна и забелязах Джийвс, който вървеше по алеята.
— А, Джийвс — казах.
Поздравът ми може да му се е сторил малко сдържан, но точно такъв трябваше да бъде. Това, което Полин ми беше казала за невъздържаните му и необмислени забележки но повод моя интелект, ме беше огорчило значително. Не за пръв път той споделяше погрешното си мнение, а човек като мен си има своите чувства.
Но ако Джийвс забеляза пренебрежението ми, то той се направи, че му е убягнало. Отношението му продължаваше да бъде спокойно и равно.
— Добро утро, сър.
— От яхтата ли идваш?
— Да, сър.
— Там ли е мис Стоукър?
— Да, сър. Появи се на масата за закуска. Бях малко изненадан да я видя. Останах с впечатление, че възнамерява да остане на брега и да установи връзка с Негова светлост.
Изсмях се кратко.
— Връзката беше установена и то как!
— Сър?
Оставих банджото и го погледнах строго.
— Хубавичко ни насади всичките миналата нощ! — казах му аз.
— Сър?
— Стига си ми съркал. Защо, за бога, не спря мис Стоукър миналата нощ?
— Едва ли бих си позволил, сър, да отклонявам младата дама от начинание, на което тя явно беше твърдо решена.
— Тя каза, че си я подтикнал с думи и дела — не се стърпях да хвърля истината в очите му.
— Не, сър. Аз просто изразих съпричастие към нейните желания.
— Казал си й, че ще се радвам да я приютя за нощта — продължих в същия дух.
— Тя ме информира, че вече е взела решение да търси подслон във вашата къща, сър. Не съм направил нищо повече, освен да изразя мнението, че ще направите всичко, което ви е по силите, за да й помогнете.
— Добре, знаеш ли какъв беше резултатът — ефектът, ако мога да използвам този термин? Бях преследван от полицията.
— Сър?
— Разбираш ли, не можех да остана да спя в къщата, където от всеки ъгъл изскачат разни момичета. Затова се оттеглих в гаража. Не бяха минали и десет минути, и ето, че цъфна сержант Ваулс.