Размахах пурата си съчувствено.
— Нещо трябва да се направи за Ваулс — рекох. — Тоя човек направо ти лази по нервите. Предполагам, че си бил доста строг с него.
— Съвсем не. Той изпълняваше дълга си. Казах му кой съм и къде живея. Като разбра, че идвам от яхтата, той ме помоли да го придружа до полицейския участък.
Смаях се.
— Каква дързост! Да не би да те е окошарил?
— Не, това не беше арест. Искаше да идентифицирам един задържан.
— Все пак дяволски дръзко. За какво е трябвало да ти създава главоболия за такова нещо? Освен това, как, за бога, можеш да идентифицираш някого? Искам да кажа, нов си по тия места.
— В този случай беше лесно. Затворникът се оказа дъщеря ми Полин.
— Какво?
— Да, мистър Устър. Изглежда тоя човек Ваулс е бил в задната си градина късно през нощта — тя е до твоята, ако си спомняш — и видял някаква фигура да излиза от един от задните прозорци на приземния етаж на твоята къща. Била е дъщеря ми Полин. Носела е плувен костюм и твоето палто. Значи, виждаш ли, беше прав, когато ми каза, че сигурно е отишла да плува.
Той изтръска внимателно пепелта от пурата си. Нямаше нужда аз да правя същото с моята.
— Полин трябва да е била с теб няколко минута преди да дойда. Сега разбираш ли, мистър Устър, какво имах предвид, като казах, че ако бях по-млад, бих ти прекършил врата?
Нямаше кой знае какво да кажа. Понякога е така.
— Сега съм по-разумен — продължи той. — И затова ще избера по-лекия път. Мисля си, че мистър Устър не е зетят, който бих си избрал, но ако ми се налага, няма какво да се прави. За моя радост ти не си оня пелтечещ идиот, за когото те взимах някога. Научих, че историите, заради които прекъснах годежа ви с Полин в Ню Йорк, не са верни. Значи можем да смятаме, че нещата са точно такива, каквито бяха преди три месеца. Ще приемем онова писмо на дъщеря ми за недействително.
Не можеш да припаднеш, когато седиш на легло. Иначе щях да го направя и При това с все сила. Чувствах се така, като че скрита ръка ме е цапардосала по слънчевия сплит.
— Да не искаш да кажеш…?
Той оцъкли очите си право срещу ми. Дяволски очи, студени, и все пак огнени, ако ме разбирате добре. Направо минаваха през мен като остриета и ме караха да си забравя мисълта.
— Предполагам, че желаеш да се ожениш за дъщеря ми?
Е, разбира се… искам да кажа, по дяволите… това, де… няма какво толкова да се отвърне на такъв въпрос. Включих се само с едно меко: „О-о, а-а!“
— Не съм съвсем сигурен дали разбирам точното значение на израза „О-о, а-а!“ — каза той и, за бога, не знам дали забелязвате едно доста странно нещо. Тоя човек е имал привилегията да се наслаждава на обществото на Джийвс само около двадесет и четири часа, а ето ти го, вече говори като че през неговата уста — само дето Джийвс би казал „напълно“ вместо „съвсем“ и би прибавил едно „сър“. Спомням си, че веднъж приютих в апартамента си младия Катсмийт Потър-Пърбрайт за една седмица и на втория ден той ми каза нещо за проверка на нечии си потенциални духовни заложби. А Катсмийт е човек, който винаги си мисли, че се шегуваш с него, когато го убеждаваш, че в английския има думи с повече от една сричка. Та ставаше дума, че това само показва…
Както и да е, докъде бях стигнал?
— Не съм съвсем сигурен дали разбирам точното значение на израза „О-о, а-а!“ — каза Стоукър, — но все пак приемам, че желаеш да се ожениш за дъщеря ми. Няма да се преструвам, че не умирам от удоволствие, но човек не може да има всичко. Какво е мнението ти за годежите, мистър Устър.
— Годежите? — изхъхрих аз, а кръвта ми започна бързо да се смръзва и крайниците ми мигновено изстинаха.
— Кратки ли трябва да са, или дълги?
— Ами…
— Аз предпочитам да са кратки. Мисля, че най-добре да изтеглим сватбата колкото се може по-напред. Ще трябва да проуча колко скоро може да стане това при вас. Предполагам, че не можеш просто да отидеш при първия свещеник, както в моята страна. При вас има доста формалности. Докато се погрижа за това, ти, разбира се, ще си мой гост. Страхувам се, че не съм в състояние да ти предложа свобода на яхтата, защото си твърде хитър младеж и може изведнъж да си спомниш някой ангажимент другаде — някоя среща, например, която те задължава да напуснеш компанията ни. Затова ще направя всичко възможно да се чувстваш удобно в тази стая през следващите няколко дни. На онзи рафт има книги — предполагам можеш да четеш, — а на масата цигари. След няколко минути ще изпратя моя прислужник с пижама и всичко необходимо. Желая ти лека нощ, мистър Устър. Трябва да се връщам на палубата. Концертът все още не е свършил. Сам разбираш, че не мога да отсъствам от тържеството на сина си, колкото и да желая да си побъбря с теб.