— Да, сър. Освен ако…
— Освен ако…
— Ами, питам се, сър, дали няма да е най-добре да предотвратите всички неудобства и тревоги, като се оттеглите от яхтата.
— Какво!
— Яхтата, сър.
— Знам, че каза „яхтата“. Я, стига, Джийвс — продължих аз с треперещ глас, — не ти прилича в криза като тази да ми излизаш с такива абсолютни безсмислици. Как, да го вземат мътните, мога да напусна тази яхта?
— Работата може лесно да се уреди, ако сте съгласен, сър. Разбира се, ще ви струва някои неудобства…
— Джийвс — рекох, — като изключим промъкването през страничния отвор, което не може да стане, съм готов да преживея всяко неудобство, ако то ме измъкне далече от тая проклета плаваща тъмница и ще ме отведе на твърда земя — спрях и го погледнах тревожно. — Това не са просто безсмислици, нали? Наистина ли имаш план?
— Да, сър. Причината, поради която се колебаех да го предложа, е, че се опасявах да не би да откажете да покриете лицето си черна вакса.
— Джийвс?
— Тъй като времето е от значение, сър, не би било разумно да използвате овъглен корк.
Обърнах лице към стената. Това беше краят.
— Остави ме, Джийвс — промълвих. — Явно, обърнал си няколко от по-силното.
Не съм сигурен дали това, което ме прониза като нож, даже по-болезнено от агонията на мъчителното ми положение, не беше мисълта, че първоначалното ми подозрение е вярно и че след всички тия години съвършеният му мозък най-после се е повредил. Защото макар и тактично да оправдах с няколко чашки всичките тия приказки за овъглен корк и черна вакса, дълбоко в сърцето си бях убеден, че човекът се е смахнал.
Той се прокашля.
— Ако ми позволите да обясня, сър. Музикантите тъкмо привършват изпълнението си.
Скочих от леглото. Отново проблесна надежда, а при мисълта, че се бях отнесъл така несправедливо с човека, угризението ме заръфа като невръстен булдог, захапал гумения си кокал. Разбирах накъде бие тоя гигантски ум.
— Искаш да кажеш…?
— Тук имам малка кутийка с вакса, сър. Донесох я със себе си, очаквайки подобен ход. Ще бъде проста работа да я нанесете на лицето и ръцете си по такъв начин, че да създадете впечатление у мистър Стоукър, ако случайно го срещнете, че сте член от трупата негърски музиканти.
— Джийвс!
— Предложението ми, сър, ако вие сте склонен към действията, които предложих, е да изчакаме, докато тези чернолики артисти напуснат яхтата. После мога да уведомя капитана, че един от тях, мой личен приятел, се е забавил, за да говори с мен, и затова е изпуснал моторната лодка. Не се съмнявам, че той ще ми даде позволение да ви закарам до брега на една от малките лодки.
Пулех се срещу му. Годините на близко познанство, споменът за великите му успехи от миналото, фактът, че живее до голяма степен на риба, така че мозъкът му да е максимално натъпкан с фосфор, колкото изобщо може да бъде един човешки мозък — всичко това не ме беше подготвило за подобно върховно постижение.
— Джийвс — рекох, — както съм имал възможността да го казвам и преди, ги нямаш равен на себе си.
— Благодаря, сър. Старая се да бъда полезен.
— Мислиш, че номерът ще мине?
— Да, сър.
— Ти лично даваш ли гаранция за плана?
— Да, сър.
— И казваш, че имаш под ръка от онуй нещо?
— Да, сър.
Отпуснах се в един стол и обърнах лик нагоре.
— Тогава започвай да мажеш, Джийвс — подканих го, — и мажи, докато опитните ти очи не ти подскажат, че си намазал достатъчно.
Един камериер надвишава правата си
Като правило винаги съм бил против историите, в които разказвачът скача спокойно от сцена на сцена и ви оставя да си представяте сами, доколкото можете, какво се е случило междувременно. Имам предвид ония истории, където глава десета завършва с героя, заключен в подземна тъмница, а глава единадесета започва със същия тоя герой в центъра на някакво веселие в испанското посолство. Затова съм длъжен да опиша стъпка по стъпка различните ходове, които ме изведоха към свободата и безопасността, ако разбирате какво искам да кажа.
Но когато тактик като Джийвс се е нагърбил с приготовленията, цялото описание си губи смисъла. Дори направо си е загуба на време. Ако Джийвс реши да премести някого от точка А до точка Б, например от кабината в една яхта до брега пред вилата му, той просто го прави. Без засечки. Без затруднения. Без много шум. Без излишни вълнения. Няма какво да се разказва. Искам да кажа, пресяваш се към най-близката кутия вакса, мажеш си лицето, излизаш на палубата, тръгваш си преспокойно по мостика, махаш радушно за довиждане на ония членове на екипажа, които може да са там, плюеш във водата, качваш се на лодката и след десет минути — ето те, дишаш с пълни гърди студения нощен въздух на сушата. Чиста работа.