Споменах го на Джийвс, когато стигнахме кея и той отвърна, че е много мило от моя страна да го кажа.
— Няма защо, Джийвс — рекох. — Повтарям. Изключително чиста работа. Прави ти чест.
— Благодаря, сър.
— Аз ти благодаря, Джийвс. И сега какво?
Бяхме слезли от кея и стояхме на пътя, който минаваше покрай градинската ми порта. Всичко беше спокойно. Звездите трепкаха над нас. Бяхме сами с майката природа.
Нямаше и следа от полицейски сержант Ваулс или полицай Добсън. Чъфнъл Реджис спеше, както би казал някой. И все пак, като си погледнах часовника, установих, че часът е едва девет и няколко минути. Спомням си, че това ме изненада. Дали заради силните емоции и поради вълнението, че съм бил изложен на опасност, имах усещането, че нощта доста е понапреднала и не бих се изненадал, ако часовникът ми показваше един.
— И сега какво, Джийвс? — повторих въпроса си.
Забелязах лека усмивка по ясно очертаното му лице и тя не ми се понрави. Разбира се, бях му благодарен за това, че ме спаси от съдба по-лоша от смърт, но човек трябва да се контролира в такива моменти. Погледнах го с един от моите особени погледи.
— Нещо гъделичка ли те, Джийвс? — попитах хладно.
— Моля за извинение, сър. Нямах намерение да демонстрирам веселие, но не се сдържах да не се усмихна на външния ви вид. Малко е странен, сър.
— Повечето хора биха изглеждали малко странно с вакса по лицето, Джийвс.
— Да, сър.
— Грета Гарбо, да речем.
— Да, сър.
— Или Дийн Инг.
— Съвсем вярно, сър.
— Тогава спести си тия лични коментари, Джийвс, и ми отговори на въпроса.
— Боя се, че забравих какво ме питахте, сър.
— Въпросът ми беше — и все още е — какво сега?
— Искате съвет относно следващата си стъпка, сър?
— Искам.
— Бих предложил да се упътите към вилата си, сър, и да почистите лицето и ръцете си.
— Дотук, разумно. Тъкмо това мислех да направя.
— След това, ако мога да си позволя един съвет, сър, мисля, че ще бъде добре, ако хванете първия влак за Лондон.
— Отново разумно.
— Веднъж като стигнете там, сър, бих препоръчал посещение на някой европейски курорт, като Париж, Берлин или Италия.
— Или пък слънчева Испания?
— Да, сър. Възможно е и Испания.
— Или Египет?
— Египет ще ви се стори малко топъл в това време на годината, сър.
— Не и наполовина толкова топъл, колкото Англия, ако татенцето Стоукър ме открие.
— Съвсем вярно, сър.
— Това се казва здравеняк, Джийвс! Това се казва як гражданин! Мъж, който дъвче натрошено стъкло и си забива пирони във врата, вместо да носи колосана яка.
— Мистър Стоукър определено е силна натура, сър.
— Господ ми е свидетел, Джийвс, имало е времена, когато съм си мислел, че сър Родерик Глосъп е човекоядец. Та даже и леля ми Агата. А те бледнеят в сравнение с него, Джийвс. Направо бледнеят. Което ни довежда до твоето предложение. Възнамеряваш ли да се върнеш на яхтата и да продължиш да си имаш вземане-даване с тая тъмна особа?
— Не, сър. Предполагам, че мистър Стоукър няма да ме приеме радушно. За интелигентен джентълмен като него, когато разкрие бягството ви от яхтата, ще бъде ясно от пръв поглед, че аз съм способствал за него. Ще се върна към службата си у Негова светлост, сър.
— Той щети се зарадва.
— Много мило, че го казвате, сър.
— Няма защо, Джийвс. Всеки би се зарадвал.
— Благодаря, сър.
— Значи, тръгваш към Замъка?
— Да, сър.
— Тогава ти желая от все сърце лека нощ. Ще ти драсна един-два реда, за да те уведомя къде съм и как се справям.
— Благодаря, сър.
— Аз ти благодаря, Джийвс. В плика ще има скромно свидетелство за моята признателност.
— Много щедро от ваша страна, сър.
— Щедро ли, Джийвс? Схващаш ли, че ако не беше ти, сега щях да седя заключен на оная пъклена яхта? Но ти ме разбираш добре.
— Да, сър.
— Между другото, има ли влак за Лондон тази вечер?
— Да, сър. В 10,21. Ще можете да го хванете спокойно, сър. Боя се, че не е експрес.
Махнах с ръка.
— Щом се движи, Джийвс, щом колелата му тракат и крета от гара на гара, ще ме устрои. Хайде, лека нощ.
— Лека нощ, сър.
Влязох във вилата с олекнало сърце. Задоволството ми не помръкна дори и когато открих, че Бринкли още не се е върнал. Като работодател бих могъл да погледна накриво факта, че нахалникът е получил свободна вечер и е прибавил още един ден и една нощ, но в качеството си на гражданин с вакса по лицето напълно го подкрепях. В такива ситуации усамотението, както би се изразил Джийвс, е от първостепенна важност.