Бъди българин, Джийвс

В този момент чух сержант Ваулс внезапно да надава вик.

— Хей!

А отдолу отвърна гласът на Бринкли.

— Сър?

— Внимавай какво правиш с тая лампа.

— Да, сър.

— Ще я катурнеш.

— Да, сър.

— Хей!

— Сър?

— Ще подпалиш къщата!

— Да, сър.

Тогава се чу далечен трясък на стъкло и сержантът припна по стълбите. Това беше последвано от звук, който ме остави с впечатлението, че Бринкли, след последното си изпълнение, е търтил към входната врата и я е треснал с все сила след себе си. Второто трясване на вратата би трябвало да е от страна на закона. Тишина! Най-после! А през ключалката се заизвива тънка струйка дим.

Не знам нещо да гори толкова хубаво колкото тия стари селски вилички. Само им драсваш една клечка, или катурваш лампа, какъвто бе случаят — и са готови. Не мина и половин минута, когато до ушите ми достигна весело бумтене на пламъци и част от пода в ъгъла внезапно избухна в игрив огън.

На Бъртрам му дойде до гуша. Преди минута се бях туткал с някакви си възли с цел осигуряването на така да се каже луксозно напускане на полесражението. С две думи, помайвах се и не си давах много зор. Сега обаче се разбързах. Осъзнах, че не може и дума да става за удобства и комфорт. В следващите тридесет секунди котките върху гореща ламарина биха могли да се поучат от мен.

Спомням си, че веднъж четох в един вестник, в рубриката „Интересни проблеми“, за това какво бихте спасили, ако сте в горяща къща? Ако не ме лъже паметта, говореше се за бебе. Също и за безценна картина. Мисля, че имаше нещо и за прикована на легло леля. Знам, че имаше богат избор и си длъжен да сбърчиш чело и да обмислиш въпроса отвсякъде.

В конкретната ситуация аз не се — колебах. Веднага се огледах за моето банджо. Представете си паниката ми, когато си спомних, че съм го оставил в дневната.

Е, не бих слязъл долу, та макар и за верния ми стар музикален инструмент. Дори и тук вече можеше да се постави под съмнение въпроса дали няма да се опържа като картофче, тъй като жизнерадостният пламък в ъгъла се беше разпрострял на по-голям терен. С въздишка на съжаление скокнах бързо към прозореца и в следващия момент вече падах като тиха роса над земята под мен.

Или беше дъжд? Винаги забравям.

Джийвс сигурно знае.

Приземих се меко и се втурнах безшумно през плета между моята задна градина и тази на сержант Ваулс. Продължих да давам газ, докато не стигнах някаква горичка — струва ми се около половин миля от мястото на инцидента. Небето бе цяло осветено от зарево, а в далечината можех да чуя звъна на местната пожарникарска бригада, тръгнала безстрашно да изпълнява своя дълг.

Седнах на един пън и за да мине времето, си направих един разбор на положението.

Не беше ли Робинзон Крузо оня, който в подобни объркани ситуации си правеше нещо като сметка с графа плюсове и графа минуси, за да види какво му е състоянието и дали в този момент губи или печели. Знам, че някой го правеше и винаги съм смятал, че идеята е крайно добра.

Точно това направих и аз сега. Мислено, разбира се, като междувременно държах под око пътя за евентуални преследвачи.

Сметката излезе приблизително такава.

ПЛЮСОВЕ:	МИНУСИ:
Е, все пак съм жив и здрав.	Да, но къщата ти изгоря.
Не моята, на Чъфи.	Да, знам, но всичките ти вещи са там.
Е, нищо ценно.	Ами банджото?
О, Господи, вярно, бе.	Знаех си, че това ще те накара да се позамислиш.
Няма защо да ми го натякваш.	Не ти го натяквам. Просто казвам, че сега банджото ти е купчинка пепел.
Е, щях да изглеждам много по-глупаво, ако се беше случило с мен.	Хм, несериозни доводи.
И все пак, измъкнах се от стария Стоукър.	Откъде си толкова сигурен?
Все още не ме е пипнал.	Не, но би могъл.
Все още имам време да хвана оня влак в 10,21.	Бедни ми глупако, не можеш да хващаш влакове с лице като на чер арапин.
Маслото ще изличи черното.	Да, но нямаш масло.
Мога да си купя.	Как? Имаш ли пари? Е, нямам. Тогава?
Защо да не кажа на някого да ми донесе малко масло?	На кого?
Ами, на Джийвс, разбира се. Трябва само да отида до Замъка, да изложа целия случай пред Джийвс, да му кажа да се захваща с него и готово — опечена работа и никакви грижи повече. Джийвс знае къде има море от масло. Виждаш ли! Фасулска работа, ако помислиш малко и не загубиш ума и дума.