— Разбирам — рече. — С други думи, искаш да ти помогна да избягаш от задълженията си на почтен човек, така ли?
— Какво!
— Това казвам и аз — „Какво!“. Мили боже! — изрева Чъфи и бях сигурен, че потрепери от глава до пети, макар да не го видях в мрака. — Не те прекъсвах, когато ми разказваше твоята отвратителна история, защото исках да ми стане съвсем ясно. Сега, надявам се, ще ми позволиш да кажа няколко думи.
Той изпръхтя още по-силно.
— Искаш да хващаш влакове за Лондон, а? Ясно! Е, не знам какво мислиш за себе си, Устър, но ако те интересува какво мнение оформя поведението ти у непредубедения наблюдател, то нямам нищо против да те информирам, че се държиш като червей, свиня, мерзавец, кърлеж и презряно псе. Погледни го. Господи! Това прекрасно момиче те обича. Баща и най-почтено се съгласява на скоростна сватба. И вместо да се почувстваш доволен, очарован и поласкан като… ъ-ъ… както би се почувствал всеки друг, ти кроиш планове да се чупиш.
— Но, Чъфи…
— Повтарям, да се чупиш. Най-подло и брутално заговорничиш да се измъкнеш и да разбиеш сърцето на прекрасната девойка — изоставена, пренебрегната, отхвърлена като… ъ-ъ… вече ще забравя и собственото си име… ъ-ъ… като омърсена ръкавица.
— Но, Чъфи…
— Не се опитвай да отричаш.
— По дяволите, тя не е влюбена в мен.
— Ха! Не е ли така хлътнала, че да преплува от яхтата до брега, за да стигне до теб?
— Тя обича теб.
— Ха!
— Обича те, казвам ти. Тебе искаше да види, като преплува снощи до брега. И се нави да се омъжи за мен само за да ти го върне за това, че се усъмни в нея.
— Ха!
— Затова, бъди разумен, старче, и ми донеси масло.
— Ха!
— Стига си „хакал“. Нищо не казваш и звучи тъпо. Трябва ми масло, Чъфи. Важно е. Дори и да е малко парченце, донеси го. Устър ти приказва, друже — онзи, с когото беше в училище, онзи, когото познаваш от ей такъв.
Спрях. За момент ми се стори, че това е свършило работа. Усетих как ръката му падна на рамото ми и определено го размачка. Можех да си заложа ризата, че е омекнал.
И наистина беше, но не в правилната насока.
— Ще ти кажа точно какво мисля за всичко това, Бърти — каза той и в думите му имаше някаква ужасна смиреност. — Няма да се преструвам — обичам това момиче. Дори и след това, което се случи, аз още я обичам. И винаги ще я обичам. Обичам я от първия момент, в който я видях. Беше в ресторант „Савой“. Спомням си, че седеше в един от столовете във фоайето и беше преполовила мартинито си, защото сър Родерик и аз закъсняхме и баща й бе решил, че могат да пийнат по един коктейл, докато чакат. Очите ни се срещнаха и изведнъж разбрах, че съм открил единственото момиче на света, без дори да подозирам, че тя е луда по теб.
— Но не е!
— Сега го проумявам и знам, разбира се, че никога няма да мога да я спечеля. Но мога да направя това, Бърти. Изпитвайки тая безмерна любов към нея, мога да се погрижа да не остане ограбена от своето щастие. Сърцето й желае тя да стане твоя съпруга. Защо — никой не може да каже и няма смисъл да питаме. Но поради някакви необясними причини тя те иска и ще те получи. Странно, че си дошъл при мен. Какво искаш? Да ти помогна да разбиеш мечтите й и да й ограбиш милото, детинско доверие в човечността! И мислиш, че ще се присъединя към мръсния ти план? Да имаш да вземаш! Няма да получиш нито грам масло от мен, момко. Ще си останеш такъв, какъвто си, и след като премислиш, не се съмнявам, че по-добрата ти половина ще ти посочи пътя обратно към яхтата, където ще си готов да изпълниш задълженията си на английски джентълмен.
— Но, Чъфи…
— И ако желаеш, мога да ти бъда кум. Болезнено, разбира се, но ще го сторя, ако го желаеш.
Стиснах ръката му.
— Масло, Чъфи!
Той поклати глава.
— Няма масло за теб, Устър. По-добре си си така.
И като отблъсна ръката ми като мръсна ръкавица, той закрачи покрай мен в нощта.
Не знам колко дълго стоях като забит в земята. Може да е било кратко. Може и да е било дълго. Обхващаше ме отчаяние, а когато става това, човек не си гледа часовника.
Нека тогава да кажем, че в един момент — пет, десет, петнадесет, или може би двадесет минути по-късно — осъзнах, че някой кашля тихо до ухото ми като почтителна овца, опитваща се да привлече вниманието на своя овчар. И тогава ме обзе неописуема радост, благодарност и удивление — съзрях до себе си Джийвс.
Развитие на маслената ситуация
Появата му ми се стори като чудо неземно, но, разбира се, си имаше съвсем просто обяснение.
— Надявах се да не сте напуснали района, сър — рече той. — Досега ви търсих. Като научих, че кухненската прислужница е станала жертва на истерия, отваряйки вратата и зървайки черен човек, стигнах до заключението, че навярно вие сте бил тук, несъмнено с цел да се срещнете с мен. Случило ли се е нещо лошо, сър?