— Искаш да кажеш, че той ще успокоява младия Сийбъри с песни?
— Да, сър. А Нейна светлост ще акомпанира на пиано.
Само че аз веднага забелязах пропуска.
— Не става, Джийвс. И сам можеш да се досетиш.
— Сър!
— Ами ето — имаш едно хлапе, което очаква да види трупа маскирани като негри певци. Дали то ще приеме като добра замяна бледоликия спец по откачалките, акомпаниран от собствената си майка на пианото?
— Не и бледолик, сър.
— Какво!
— Не, сър. Въпросът беше обсъден и според Нейна светлост непременно трябва да е копие на негърското представление. В подобно състояние младият господин е много придирчив.
От вълнение глътнах облак дим, вместо да го изпафкам навън.
— Да не би старият Глосъп да се маца с вакса?
— Да, сър.
Не на шега се закашлях.
— Джийвс, я се стегни. Това не може да е вярно. Старият Глосъп да си маца лицето?
— Точно така, сър.
— Не е възможно.
— Сър Родерик в момента е склонен, сър, както сигурно си спомняте, да откликва на всяко предложение, произтичащо от Нейна светлост.
— Искаш да кажеш, че е влюбен?
— Да, сър.
— И любовта прави чудеса?
— Да, сър.
— Но дори и така да е, Джийвс… Ако ти беше влюбен, би ли се омацал в черно, за да забавляваш сина на обожаемия обект?
— Не, сър. Но хората не са устроени еднакво.
— Вярно.
— Сър Родерик се опита да протестира, но Нейна светлост пренебрегна възраженията му. Впрочем, мисля, сър, че като цяло тя стори добре. Благородният акт на сър Родерик ще изглади разрива между него и мастър Сийбъри. Случайно научих, че младият господин не е успял да прибере пари за защита от сър Родерик и това предизвикало силното му негодувание.
Е, това си беше новина!
— Опитал се да изкрънка от стареца пари?
— Да, сър. Десет шилинга. Имам информация от самия млад господин.
— Те всички ти се доверяват, Джийвс.
— Да, сър.
— И старият Глосъп не му пуснал нищо?
— Не, сър. Вместо това прочел на младия господин една лекция. Младият господин го нарече „конско“. И знам, че в резултат на „конското“ в душата на мастър Сийбъри съществуват не много мили чувства към сър Глосъп. Останах с впечатлението, че прави планове за някакво възмездие.
— Няма да се осмели да прави кал на бъдещия си втори баща, нали? — предположих небрежно.
— Младите господа са твърдоглави, сър.
— Вярно. Може да се даде за пример случая със синчето на леля ми Агата, младия Тос, и оня министър.
— Да, сър.
— Тос му имаше зъб и го изостави сам на острова в езерото в компанията на онзи лебед.
— Да, сър.
— Как са лебедите по тия места, Джийвс? Признавам, че бих искал да видя стария Глосъп, погнат от някой злобен лебед.
— Струва ми се, че мастър Сийбъри замисляше някакъв капан на влизане в стаята.
— Това и се очакваше от него. Няма въображение това хлапе. Липсва размах. И друг път съм го забелязвал, фантазията му е… Как беше думата?
— Прозаична, сър?
— Именно. С всичките безгранични възможности на една огромна провинциална къща той се задоволява с кофа сажди и вода над вратата — нещо, което можеш да направиш във всяка вила в кварталите. Никога не съм имал високо мнение за Сийбъри и сега го потвърждавам.
— Не сажди и вода, сър. Мисля, че младият господин имаше предвид маслена пързалка. Вчера ме питаше къде държим маслото. Позова се под секрет на един хумористичен филм, който скоро гледал в Бристъл.
Бях отвратен. Господ ми е свидетел, че всяка злина, насочена към тип като сър Родерик Глосъп, намира бърз отклик в душата на Бъртрам Устър, но маслена пързалка… това беше дъното, ако мога така да кажа, АБВ-то в изкуството на капаните. В „Търтеите“ не би се намерил човек, който да падне толкова ниско.
Тъкмо се канех да се изсмея презрително и спрях. Думата ми беше припомнила, че животът е суров и тежък, а времето лети.
— Масло, Джийвс! Какво правим ние, стоим си спокойно тук, говорим си за масло, а вместо това ти трябваше да тичаш към килера, за да ми донесеш от него.
— Веднага отивам, сър.
— Нали знаеш къде можеш да го намериш?
— Да, сър.
— И си сигурен, че ще свърши работа?
— Съвсем сигурен, сър.
— Тогава бягай, Джийвс, и не се туткай.
Седнах на една обърната саксия и поднових бдението си. Сега чувствата ми бяха съвсем различни от онези, с които дойдох в това привлекателно имение. Тогава бях един бедняк, низвергнат от хората и без всякакво бъдеще. Сега виждах светлина в тунела. Скоро Джийвс щеше да се върне. И нямаше да мине много, когато отново щях да бъда стария розовобуз момък. А когато му дойде времето, щях да се настаня във влака в 11,50 и да поема към Лондон и свободата.