Бях доста въодушевен. Поемах с пълни гърди и леко сърце нощния въздух. И както си го поемах, в къщата избухна внезапна врява.
Очевидно най-голяма част бе отредена на Сийбъри. В най-скоро време той направо можеше да се разпори по шевовете от крясъци. От време на време се долавяше по-слабото, но все пак пронизително участие на вдовицата лейди Чъфнъл. Тя изглежда хокаше и строяваше някого. Омешан с останалите, се различаваше и един по-дълбок глас, несъмнено баритоновият лай на сър Родерик Глосъп. Всичко това се носеше от гостната и като изключим случая, когато веднъж, разхождайки се в Хайд парк, попаднах сред някакво певческо сборище, никога друг път не бях чувал подобно нещо.
Не мина много време след това, когато входната врата изведнъж се отвори широко. Някой се появи. Вратата се затръшва. И тогава появилият се тръгна бързешком по алеята по посока на портала. Само за един момент светлинката от коридора освети човека. Но и този момент ми беше достатъчен, за да го идентифицирам. Субектът, внезапно напуснал дома и показващ всички признаци на човек, на когото му е дошло до гуша, беше не друг, а сър Родерик Глосъп. И лицето му, както забелязах, беше черно като въглен.
След няколко минути, докато се чудех какво става и прехвърлях нещата в главата си, забелязах Джийвс да изниква на десния фланг.
Зарадвах се. Много ми се искаше да получа някакво разяснение.
— Какво беше всичко това, Джийвс?
— Неразборията ли, сър?
— Стори ми се, че върху дребния Сийбъри се извършва покушение. Не сме имали тоя късмет, така ли?
— Младият господин наистина беше жертва на нападение, сър. В лицето на сър Родерик Глосъп. Не бях пряк свидетел на епизода, но имам информация от Мери, прислужницата, която е присъствала.
— Присъствала?
— Надничала през ключалката, сър. Външният вид на сър Родерик, когато го срещнала на стълбите, направил силно впечатление на момичето и то го последвало крадешком, за да види какво ще направи. Предполагам, че е била очарована. Тя има склонност към известно лекомислие като много от днешните млади момичета, сър.
— И какво е станало? — полюбопитствах.
— Може да се каже, че нещата започнали от момента, когато сър Родерик, минавайки през коридора, стъпил върху маслената пързалка на младия господин.
— Значи изпълнил плана си, а?
— Да, сър.
— И сър Родерик се натъртил?
— Изглежда паднал твърде тежко, сър. Мери го разказа доста оживено. Сравни приземяването му с това на един тон въглища. Признавам, че сравнението ме изненада, защото тя не е момиче с въображение.
Усмихнах се одобрително. Вечерта може и да беше започнала кофти, но определено завършваше добре.
— Вбесен от падането — продължи Джийвс, — сър Родерик побързал към гостната, където подложил мастър Сийбъри на жестока критика. Нейна светлост напразно се опитвала да го накара да спре, но той бил твърд в отказа си. В резултат се разразила кавга между Нейна светлост и сър Родерик, като първата заявила, че никога повече не желае да го види, а вторият я уверил, че ако веднъж успее да се измъкне от тая зловредна къща, никога няма отново да прекрачи прага й.
— Голяма бъркотия.
— Да, сър.
— И с годежа е свършено?
— Да, сър. Привличането, което Нейна светлост изпитваше към сър Родерик, за секунда е било пометено от приливната вълна на наранената й майчина любов.
— Много добре го каза. Джийвс.
— Благодаря, сър.
— Значи сър Родерик се е чупил завинаги?
— Очевидно, сър.
— Доста беди сполетяха Чъфнъл Хол напоследък — забелязах умислено. — Като че ли над мястото тегне някакво проклятие.
— Ако човек е суеверен, със сигурност би си го помислил, сър.
— Е, ако преди не е тегнело проклятие, то сега положително тегнат петдесет и седем. Чух старият Глосъп да ги отправя, докато се отдалечаваше.
— Значи е бил доста гневен, сър?
— Ужасно гневен, Джийвс.
— Така и предполагах. Иначе не би напуснал къщата в това състояние.
— Какво имаш предвид?
— Ами, виждате ли, сър. Едва ли ще е приемливо да се върне в хотела си при това положение. Външният му вид ще предизвика коментари. След случилото се не ще може да се върне и в Замъка.
Разбрах накъде биеше.
— Господи, Джийвс! Съвсем бях забравил. Нека размислим. Не може да иде в хотела — не, това е ясно, а не може и да се присламчи обратно при вдовицата и да помоли за подслон — не, и това е ясно. Значи, ни напред, ни назад. Не мога да си представя какво, за бога, ще прави сега.
— Доста голям проблем, сър.
Замълчах за момент. Размишлявах. Сигурно си мислите, че от тази история ми е станало драго на душата. Но колкото и да е странно, моето сърце се свиваше.