Странно нещо е това закуската. Когато трябва само да натиснеш един звънец, за да хукне целият домашен персонал с меню от овесената каша до мармаладите, конфитюрите и месните консерви, установяваш, че не можеш да погледнеш нищо друго освен чаша сода и един сухар. Но когато не можеш да получиш всичко това, се чувстваш като питон, който току-що е чул гонга за обяд в зоопарка.
Ако говоря за себе си, не съм чак толкова пристрастен към това угощение. Искам да кажа, по правило свързвам закуската с чаша чай и една порция размисъл върху нещата. Сега не мога да дам по-добър пример за невероятната промяна във възгледите ми, освен като спомена, че една млада кокошка недалеч от мен бе заета с изваждането на голям розов червей и аз бях близо до мисълта да рипна и да й помогна. Всъщност, в този случай бих си го поделил братски с един мишелов.
Часовникът ми беше спрял и не знаех колко е часът. Другото нещо, което не знаех беше кога Джийвс възнамерява да пристигне във Вдовишката къща за срещата ни. Мисълта, че може вече да е тръгнал и че ако не ме намери, ще се откаже и ще се затвори в непревземаемата си крепост в задната част на Замъка, помрачи свежото ми настроение. Напуснах беседката и притичах до храстите Оставайки под прикритие, започнах да си проправям път през тях като червенокож индианец, тръгнал по дирите на бледоликия враг.
И тъкмо се промъквах покрай Замъка и се готвех за излизане на открито, когато през френския прозорец на дневната съзрях гледка, която ми въздейства дълбоко. Всъщност, ще бъдете съвсем точни, ако кажете, че стигна до най-съкровените ми дълбини.
В стаята една прислужница оставяте голям поднос върху масата. Слънчевите лъчи, които нахлуваха вътре през прозореца, осветиха косите й и по кестенявия оттенък заключих, че това трябва да е Мери, годеницата на полицай Добсън. Във всеки друг момент този факт би ме заинтригувал. Но сега не бях предразположен да подлагам момичето на по-подробно изследване, за да се уверя дали полицаят е направил добър избор. Цялото ми внимание се съсредоточи върху подноса.
А той беше порядъчно отрупан. На него имаше кафе, значително количество препечени филийки и едно покрито блюдо. Точно това му придаваше най-голямо очарование. Под похлупака можеше да има яйца, или бекон, или наденички, или бъбречета, или херинга… Не можех да кажа. Но каквото и да беше, на Бъртрам щеше да му дойде добре.
Защото бях оформил намеренията си и начертал плана. Момичето вече излизаше от стаята и изчислих, че имам около петдесет секунди за задачата. Двадесет за влизането, три, за да взема нещата, още двадесет и пет, за да се върна в храстите и ето ти го цялото приготовление за едно успешно начинание.
В момента, в който вратата се затвори, аз вече бях в движение. Малко ме беше грижа дали някой ще ме види и си мислех, че ако се появят свидетели, всичко, което щяха да забележат, щеше да бъде размазано като профучаваща пред очите им стрела. Започнах пътешествието според определеното време и тъкмо бях прибрал вкусотиите от подноса и се канех да се оттегля, когато откъм вътрешността на къщата се дочуха стъпки.
Това беше секунда за бърз размисъл, а такива секунди извикват у Бъртрам Устър най-доброто.
Трябва да спомена, че тази дневна не беше същата, в която Дуайт и малкият Сийбъри бяха провели своята епохална свада. Всъщност, аз май заблудих читателите, наричайки я дневна. Беше по-скоро някакъв кабинет, където Чъфи уреждаше въпросите, свързани с имението, изчисляваше сметките си, размишляваше върху нарастващите разходи за земеделски пособия и изхвърляше наемателите си, когато идваха да искат намаление на наема. И тъй като не можеш да стигнеш много далече с подобен род дейности без да имаш порядъчно голямо бюро, скъпата ми дружка Чъфи се бе уредил. Въпросното бюро заемаше един цял ъгъл от стаята и сега като че ли ме зовеше.
След две и половина секунди бях зад него, чучнал на килима и дишащ единствено през порите си.
В следващия момент вратата се отвори и някой влезе. Нечии стъпки прекосиха стаята и стигнаха до бюрото. Чух щракане, от което се разбра, че невидимата ръка е вдигнала слушалката.
— Чъфнъл Реджис, две-девет-четири — каза един глас и представете си голямото ми облекчение, когато разпознах, че е онзи, който толкова съм слушал в миналото — накратко, гласът на приятел.