— О, Джийвс — рекох и подадох глава като пружинено човече.
Пустият му Джийвс, непоклатим е. Там, където прислужници изпадат в истерия и перове подскачат и треперят, той просто отправя спокоен и почтителен поглед и след едно любезно „добро утро“ продължава започнатата работа. На това му се вика човек, който обича да върши нещата подред.
— Чъфнъл Реджис две-девет-четири? Хотел „Морска гледка“? Можете ли да ме информирате дали сър Родерик Глосъп е в стаята си?… Не се е върнал?… Благодаря ви.
Той остави слушалката и вече можеше спокойно да обърне малко внимание на бившия си млад господар.
— Добро утро, сър — повтори той. — Не очаквах да ви видя тук.
— Знам, но…
— Предполагах, че имаме уговорка да се срещнем във Вдовишката къща.
Потреперих.
— Джийвс — рекох, — само една дума за Вдовишката къща и после бих искал да погребем този въпрос завинаги. Знам, че си ми мислил доброто. Знам, че като ме изпрати там, си имал кристално чисти мотиви. Но фактът си остава факт, че изпращайки ме там, ти ме насочи право към ада. Знаеш ли кой се спотайваше в тази къща на страха? Бринкли. Въоръжен със сатър.
— Много съжалявам да чуя това, сър. Да разбирам ли, че не сте спал там тази нощ?
— Да, Джийвс, не съм. Спах — ако можеш да наречеш това спане — в беседката. И тъкмо се промъквах през храстите, за да тръгна да те диря, когато видях прислужницата да оставя храната.
— Закуската на Негова светлост, сър.
— Къде е той?
— Ще слезе съвсем скоро, сър. Добре че Нейна светлост пожела да позвъня в хотел „Морска гледка“. В противен случай щяхме да се затрудним в установяването на връзка.
— Да. Какво е това с хотел „Морска гледка“?
— Нейна светлост е малко разтревожена за сър Родерик, сър. Предполагам, че като е поразмислила, е стигнала до заключението, че не се е държала много добре с него снощи.
— Маминка не е толкова гневна тази сутрин, а?
— Не, сър.
— Значи ще има „Върни се ти и всичко аз ще ти простя“?
— Именно, сър. Но за беда сър Родерик го няма и ние нямаме информация какво се е случило с него.
Аз, разбира се, бях в състояние да изясня и осветля събитията и го направих без да се мая.
— Той е добре. След една ободряваща сесия с Бринкли, отиде в гаража ми да вземе бензин. Прав ли беше, като смяташе, че ще свърши същата работа като маслото?
— Да, сър.
— Тогава според мен вече е преполовил пътя до Лондон, ако не и целия.
— Веднага ще уведомя Нейна светлост, сър. Струва ми се, че тази информация ще облекчи тревогата й.
— Наистина ли мислиш, че тя още го обича и желае да му предложи amende honorable?
— Или маслинената клонка? Да, сър. Или поне така разбрах от поведението й. Останах с впечатление, че отново са валидни старата любов и почит.
— Много съм доволен да го чуя — рекох сърдечно. — Защото трябва да ти кажа, Джийвс, че откакто се виждахме за последен път с него, промених напълно мнението си за гореспоменатия Глосъп. В тихото нощно бдение ние с него заформихме нещо, което няма да е пресилено, ако се нарече красиво приятелство. Открихме скритите си достойнства и той си тръгна, ръсейки в изобилие покани за обяд.
— Наистина ли, сър?
— Абсолютно. Оттук насетне за Бъртрам винаги ще има нож и вилица в бърлогата на Глосъп, а същото се отнася и за Роди у Бъртрам.
— Много задоволително, сър.
— Крайно задоволително, Джийвс. Така че, ако си бъбриш с лейди Чъфнъл в близкото бъдеще, предай й, че кандидатът й има вече пълното ми одобрение и съгласие. Но всичко това, Джийвс — продължих, връщайки се на практическата страна на въпроса, — е встрани от основното. А то е, че изпитвам жестока нужда от храна и искам тоя поднос. Тъй че, подай ми го и то бързо.
— Предлагате да изядете закуската на Негова светлост, сър?
— Джийвс — казах развълнувано и тъкмо се канех да добавя, че ако е имал някакви съмнения относно намеренията ми спрямо тази закуска, то може да ги отхвърли напълно, като се дръпне встрани и ме наблюдава как действам. И тогава отново чух стъпки в коридора.
Ето защо, вместо да му казвам всичко това, аз пребледнях, доколкото може да пребледнее човек, омазан с вакса, и прекъснах речта си с лек писък. Отново осъзнах, че е наложително да изчезна от сцената.
Трябва да спомена, че това бяха твърдите здрави стъпки от обувки номер четиридесет и трети. Това ме накара да подразбера, че навън приближава Чъфи. Излишно е да казвам, че подобна среща изобщо не влизаше в моята стратегия. Вече посочих, струва ми се, и то достатъчно ясно, че в момента той не симпатизираше на моите цели и планове. Разговорът, който водихме миналата нощ, ми беше показал, че трябва да го причисля категорично към опозицията — един враждебно настроен елемент и угроза за успеха ми. Първото нещо, което ще стори, ако ме открие тук, ще бъде да ме заключи някъде с рицарско настървение и да прати вест на стария Стоукър да дойде да си ме прибере.