Ето защо, много преди дръжката на вратата да се е помръднала, вече бях ниско долу в дълбините като гмуркащ се паток.
Вратата се отвори. Проговори женски глас. Без съмнение този на бъдещата мисис Добсън.
— Мистър Стоукър — обяви тя.
И тогава едни големи като лопати ходила зашляпаха по пода.
Черна работа в един кабинет
Натиках се още по-надолу зад доброто старо укрепление. „Не върви на добре, братко“ — шепнеше ми един глас. От най-неприятните случайности, които можеха да се случат, тази държеше първенството по гадост. Каквото и да можеше да се каже срещу Чъфнъл Хол — а в моите очи последните събития определено бяха потъмнили очарованието му — предполагах, че има поне едно нещо в негова полза, а именно, че няма никакъв шанс да срещнеш на територията му Дж. Уошбърн Стоукър. И въпреки че бях зает почти изцяло да се треса като малеби, все пак бях в състояние да изпитам и силно възмущение спрямо това, което ми се виждаше непростимо натрапничество от негова страна.
Искам да кажа, когато един човек си е вирил носа в някой достопочтен английски дом, ругал е обитателите му и е обявявал тържествено, че никога вече няма да прекрачи прага му, да вземе точно след два дни да цъфне отново, като че ли това му е някакъв хотел, дето пише „Добре дошли“ на изтривалката. Цялата тая работа извикваше силното ми негодувание.
Чудех се още как Джийвс ще се справи със ситуацията. Проницателен тип като тоя Стоукър сигурно вече се е досетил, че зад бягството ми стои някой голям мозък, и не ми се виждаше невероятно ако направи опит да размаже тоя мозък по килима. Когато проговори, гласът му несъмнено показваше, че крои някаква подобна идея. Беше дрезгав и суров и макар че всичко, което всъщност изрече, бе едно „А!“, в него можеше да се прочете много.
— Добро утро, сър — поздрави Джийвс.
Тая работа с лежането зад бюра си има двете страни на медала. Има си своите плюсове и минуси. От гледна точка на беглеца, разбира се, прекрасно. Но срещу това може да се изтъкне факта, че несъмнено е затормозена възможността на човек да наблюдава. Ефектът беше като че ли слушам драматичен скеч по радиото. Чувах гласовете, но ми липсваха мимиките. А бих дал много, за да мога да ги зърна. Не на Джийвс, разбира се, защото Джийвс никога няма мимики. Но тия на Стоукър, струва ми се, не бяха за изпускане.
— Значи си тука, а?
— Да, сър.
Последва изключително злобно изсмиване от страна на посетителя. Едно от ония резки, къси, заядливи изсмивания.
— Дойдох тука, защото исках да получа информация къде е мистър Устър. Помислих си, че лорд Чъфнъл може да го е виждал. Не мислех, че ще попадна на теб. Я слушай — тая напаст Стоукър започна да се разгорещява, — знаеш ли какво съм си наумил да направя с теб?
— Не, сър.
— Да ти строша проклетия врат.
— Наистина ли, сър?
— Да.
Чух Джийвс да се покашля.
— Не е ли малко крайно, сър? Оценявам факта, че когато реших — доста внезапно, наистина — да ви напусна и да се върна на служба при Негова светлост, може да съм предизвикал неодобрението ви, но…
— Знаеш много добре за какво говоря. Или ще отречеш, че точно ти измъкна Устър от яхтата ми?
— Не, сър. Признавам, че подпомогнах мистър Устър да възвърне свободата си. В разговора си с него, мистър Устър ме информира, че е бил задържан на плавателния съд пряко волята си и действайки във ваш интерес, аз го освободих. По това време, както си спомняте, сър, бях на служба при вас и се чувствах длъжен да ви спася от голяма неприятност.
Разбира се, нищо не виждах, но от значителното количество пръхтене и гъргорене, с които Стоукър съпътстваше тези обяснения, останах с впечатлението, че иска думата. Бих му казал, че няма защо да се хаби. Не можеш да запушиш устата на Джийвс, когато има да казва нещо, което мисли за важно. Можеш само да стоиш кротко и да чакаш, докато свърши.
И макар че вече го бе сторил, от другата страна не се чуваше нищо от рода на ответна реплика. Предполагам, че малката реч на Джийвс го беше навела на размисъл.
Тук изглежда съм бил прав. Старият Стоукър задиша доста учестено, после заговори едва ли не със страхопочитание. Често става така, когато се изправиш срещу Джийвс. Той умее да предлага нов ъгъл на виждане.
— Ти ли си смахнат или аз?
— Сър?
— Да ме спасиш, така ли каза, от…