Полин беше започнала да души енергично.
— На какво ми мирише, Джийвс?
— На пушена херинга, мис.
— Чия?
— На Негова светлост, мис.
— О, още не съм закусила, Джийвс.
— Така ли, мис?
— Да. Татко ме измъкна от леглото и ме повлече насам, преди още да съм се събудила. Той направо не е на себе си, Джийвс.
— Да, мис. Току-що разговарях с мистър Стоукър. Видя ми се доста напрегнат.
— През цялото време, докато идвахме насам, говореше какво щял да направи, ако те намери. А ти сега ми казваш, че вече сте се срещнали. Какво се случи? Не те ли изяде заедно с парцалките?
— Не, мис.
— Сигурно е на диета — долетя до мен гласът на Полин. — Е, къде е отишъл сега? Казаха ми, че е тук.
— Мистър Стоукър излезе преди минута с намерението да посети Вдовишката къща, мис. Струва ми се, той се надява да намери там мистър Устър.
— Някой трябва да го предупреди горкичкия.
— Не трябва да имате тревоги относно мистър Устър, мис. Той не е във Вдовишката къща.
— Ами къде е?
— На друго място, мис.
— Не че ме интересува къде е. Спомняш ли си, Джийвс, казвах ти, че мисля да ставам мисис Бъртрам У.?
— Да, мис.
— Е, вече не мисля. Така че не трябва да се кахъриш за пиленцето в края на краищата. Промених намеренията си.
— Радвам се да го чуя, мис.
Аз също. Думите й прозвучаха в ушите ми като „Ода на радостта“.
— А, радваш се, значи?
— Да, мис. Съмнявам се, че бракът ви щеше да бъде успешен. Мистър Устър е симпатичен младеж, но бих го охарактеризирал като заклет ерген.
— Освен че е умствено недоразвит?
— Мистър Устър е способен на голяма находчивост в някои ситуации, мис.
— Аз също. И затова заявявам, че баща ми може да събори и покрива, но няма да се омъжа за това бедно преследвано създание. Защо да го правя? Той не ми е сторил нищо лошо?
Последва пауза.
— Тъкмо говорих с лейди Чъфнъл, Джийвс.
— Да, мис.
— Изглежда и тук е имало малко семейно произшествие.
— Да, мис. Снощи, за беда, избухна скандал между Нейна светлост и сър Родерик Глосъп. Слава богу, Нейна светлост е премислила всичко и е решила, че е сторила грешка, като е разтрогнала връзката си с господина.
— Човек винаги премисля нещата, нали?
— Почти неизменно, мис.
— И толкова по-добре за разтрогнатите връзки. Виждал ли си лорд Чъфнъл тази сутрин, Джийвс?
— Да, мис.
— Как изглеждаше? — полюбопитства младата дама.
— Стори ми се малко угрижен, мис.
— Наистина ли?
— Да, мис.
— Хм. Е, няма да те откъсвам от професионалните ти задължения, Джийвс. Що се отнася до мен, можеш да ги подхващаш веднага.
— Благодаря, мис. Довиждане.
Няколко секунди след като вратата се затвори, останах неподвижен. Трябваше да направя обстоен анализ на състоянието на нещата. До известна степен можеше да се каже, че облекчението пълзеше по вените ми като някое отлежало вино, което носи удоволствие и въодушевление. Претеглих думите на Полин — това момиче заяви без всякакво колебание или съмнение, че и най-крутите мерки на баща й няма да я накарат да надене булчинския воал и да застане редом с мен пред олтара. Дотук добре.
Но дали тя е преценила правилно възможностите на баща си да убеждава? Ето това се питах. Виждала ли го е изобщо някога в момент, когато наистина се е развихрил? Наясно ли е каква сила представлява той във върховата си форма? С две думи — осъзнава ли срещу какво се изправя и знае ли, че един опит да спреш вихъра Дж. Уошбърн Стоукър, е равносилен на това да влезеш сам в джунглата и да се изпречиш на пътя на кръвожадните тигри?
Тези мисли ми пречеха да бъда истински въодушевен. Струваше ми се, че като се изправи срещу волята на тоя пират в оставка, крехката девойка не би издържала и съпротивата й срещу брачните му планове ще бъде безполезна.
Ето така размишлявах, когато внезапно дочух как в чашата се сипва кафе и след секунда последва това, което Дрексдейл Йитс би нарекъл металически звук. Дълбоко разчувстван, разбрах, че Полин, след като не е могла да издържи на гледката, е напълнила чашата си с димящо кафе и сега се захваща с херингата. Нямаше никакво съмнение — информацията на Джийвс е била точна. Уханието на пушена херинга се носеше към мен като божия благодат. Стиснах с все сила юмруци, докато кокалчетата ми побеляха. Можех да различа всяка хапка и тя минаваше през мен като остър нож.