Странно е какъв ефект има гладът върху хората — не можеш да си сигурен какво ще направиш под негово влияние. Остави и най-разумното същество на пост и молитви и то ще захвърли всяко благоразумие на вятъра. Точно това сторих и аз в този момент. Явно най-изгодната за мен стратегия би била да остана под прикритие докато всички Стоукърови и каквито и да е други се изпарят. В по-спокойно състояние на духа бих избрал точно този метод на действие. Но уханието на херингата и мисълта, че с всяка секунда тя се топи като снега по планинските върхари и много скоро ще изчезне заедно с препечените филийки — всичко това беше прекалено непосилно за мен. Подадох се иззад бюрото като рибка, закачена на въдица.
— Здрасти! — рекох и гласът ми прозвуча умолително.
Странно как опитът никога не ни учи. Бях видял как реагира кухненската прислужница на външния ми вид. Забелязах ефекта му върху Чъфи. Наблюдавах и сър Родерик Глосъп. И ето ме сега отново — изскачам по същия неочакван начин както преди.
Случи се абсолютно същото. Ако не и по-лошо. В този момент Полин беше с пълна уста с херинга и това ограничи възможностите й откъм външен израз, така че единственото, което произтече в първата секунда, бяха чифт ошашавени очи, вперени в мен. После бариерата от херинга бе преодоляна и най-потресаващият рев на ужас, който съм чувал някога, разсече въздуха.
Той съвпадна с отварянето на вратата и появата на прага на петия барон Чъфнъл. В следващия момент той се бе втурнал към нея с протегнати ръце, тя към него и бе попаднала в обятията му.
Тези двамата дори и да бяха репетирали усърдно цяла седмица, едва ли биха могли да го направят по-достоверно.
Как да се справим с татко
Винаги съм повтарял, че точно в такива ситуации можеш да прецениш човек по постъпките му и да заключиш има ли той в себе си или не истинското рицарско чувство. Това е най-прецизната проверка. Ако някой дойде при мен и ме попита: „Устър, ти ме знаеш отдавна, мислиш ли че съм истински кавалер, така да се каже?“, аз ще му отвърна: „Драги ми Бейтс, или Кътбъртсън, или какъвто и да било там, ще мога да ти отговоря по-точно на въпроса, ако ме осведомиш какво би направил, ако се случиш в една стая, където две влюбени сърца, след мъчително недоразумение, отново се сближават на основата на взаимна обич и уважение? Би ли се шмугнал отново под бюрото? Или ще останеш както си и ще попиваш гледката с ококорени очи?“
Що се отнася до мен, възгледите ми са безкомпромисни. Когато се извършва сдобряване на двама влюбени, никога не оставам да се кокоря. Оттеглям се, докато привърши процедурата.
За съжаление, тъй като в дадения конкретен случай не можех изцяло да се оттегля, каквото беше искреното ми желание, въпреки че не ги виждах, препятстван от Чъфовото писалище, чувах добре всичко, а то не беше никак приятно. Познавам Чъфи на практика от детството и през годините съм го виждал в най-различни обстоятелства и настроения. Но никога не съм вярвал, че е способен на отвратителната сладникавост, която се лееше от устата му със скорост около двеста и петдесет думи в секунда. Като ви кажа, че изразът „Хайде, стига, малката ми!“ е единственото, което мога да цитирам, сигурно бихте могли донякъде да си представите на какво изпитание бях подложен. И още по-лошо, забележете, на празен стомах.
Междувременно Полин не допринасяше много към диалога. До този момент смятах, че по отношение на емоционалната реакция спрямо моя външен вид, кухненската прислужница е вдигнала летвата толкова високо, че други в същата ситуация напразно ще се мъчат да я достигнат. Но Полин я засенчи тотално. Тя остана в ръцете на Чъфи, гъргореща като пробит радиатор, и трябваше да мине известно време преди да започне да възстановява някои от предишните си способности. Момичето направо изглеждаше обезумяло.
Предполагам, тук нещата опираха до факта, че в момента, когато й се представих, тя преживяваше значително душевно напрежение и моята поява послужи, така да се каже, като капак. Във всеки случай тя продължи да се превъплъщава в радиатор толкова дълго, че накрая Чъфи реши, че е време да превключи от тихите гальовни имена към изискване на по-сериозна информация.
— Но, скъпа — чух го да казва, — какво ти е, ангел мой? Какво те уплаши, любима? Кажи ми, злато мое. Видя ли нещо, агънце?
Стори ми се, че е дошъл моментът да се присъединя. Издигнах се над писалището и Полин потрепна като уплашена кобила. Признавам си, това ме подразни. Бъртрам Устър не е свикнал да причинява конвулсии у нежния пол. Всъщност, когато момичетата ме видят, са по-склонни да се изхилят развеселени, или понякога да въздъхнат отчаяно с думите: „О, пак ли си тука, Бърти?“. Но по-добре това, отколкото тоя пъклен ужас.