— Здрасти, Чъфи — рекох. — Хубав ден, а.
Човек би си представил, че тук Полин би трябвало да изпита в гърдите си облекчение, откривайки, че причината за нейната паника е бил само един стар приятел. Но не. Очите й направо щяха да изхвръкнат.
— Ти, откачен тъпако — викна тя, — какво те е прихванало? Да си играеш на криеница и да изкарваш акъла на хората ли искаш? И не знам дали ти е известно, но имаш чернилка по лицето.
Чъфи не оставаше по-назад в обвиненията.
— Бърти! — простена той. — Господи! Трябваше да се досетя кой би могъл да бъде. Ти със сигурност си най-смахнатият откачалник, който някога е бил на свобода.
Реших, че е крайно време да пресека с твърда ръка подобен род приказки.
— Съжалявам — рекох високомерно, — че уплаших малката глупачка, но мотивите ми да се крия зад това бюро се основаваха на предпазливост и здрав разум. И като говорим за откачалници, Чъфнъл, не забравяй, че бях принуден да чуя всичко, което каза през последните пет минути.
Стана ми драго да видя Полин. Да не говорим за Чъфи — бузите му почервеняха от срам. Той се размърда притеснено.
— Не трябваше да слушаш.
— Да не си мислиш, че много ми се е искало да слушам?
Той се напери предизвикателно.
— И защо, по дяволите, да не говоря така? Обичам я, да те вземат мътните, и не ми пука кой ще разбере.
— О, да — казах, без да крия презрението си.
— Тя е най-скъпоценното същество на тоя свят — продължи да се лигави Чъфи.
— Не, ти си най-скъпоценното същество на тоя свят, скъпи — включи се Полин.
— Не, ти си, ангелче.
— Не, ти си, слънчице.
— Не, ти си, съкровище.
Господи, какви лиготии!
— Моля — викнах. — Моля!
Чъфи ме погледна накриво.
— Какво казваше, Устър?
— А, нищо.
— Помислих си, че искаш да кажеш нещо.
— А, не.
— Чудесно. По-добре си мълчи.
Първата вълна на погнуса вече се беше отдръпнала и Бъртрам Устър се показа в една по-мека светлина. Аз съм човек с широки схващания и реших великодушно, че е било погрешно да съдя толкова строго мъж в положението на Чъфи. В края на краищата, при тия обстоятелства едва ли можеше да се очаква от него да запази благоприличие. Превключих на помиренческа вълна.
— Чъфи, старче — рекох, — не трябва да се впускаме в кавги. Това е славен момент. Никой не може да бъде по-доволен от мен, че ти и тази моя стара приятелка сте оставили миналото зад себе си и започвате всичко начисто. Мога да нарека себе си стар приятел, нали?
Полин се усмихна сърдечно.
— Надявам се, глупчо. Та нали те познавам още преди да срещна Мармадюк.
Обърнах се към Чъфи.
— И тая работа с Мармадюк. Трябва някога да си я изясним. Интересно как си крил тайната всичките тия години.
— Няма нищо лошо да си кръстен Мармадюк, струва ми се — каза разгорещено Чъфи.
— Не, нищо лошо. Всички в „Търтеите“ добре ще се посмеят.
— Бърти — процеди Чъфи, — ако изпуснеш и една дума пред ония скапаняци в „Търтеите“, ще те преследвам до края на света и ще те удуша със собствените си ръце.
— Гледай го ти, ще видим, ще видим. Но, както казах, удовлетворен съм, че се одобрихте. Понеже съм един от най-близките приятели на Полин. Славно сме си прекарвали в добрите стари времена, нали?
— И още как.
— Онзи път на „Пайпинг рок“.
— А-ха.
— Ами помниш ли вечерта, когато колата ни се развали и висяхме с часове в ония пущинаци, а дъждът валеше като из ведро?
— Да.
— Краката ти се намокриха и аз най-предвидливо ти свалих чорапите.
— Хей! — викна Чъфи.
— Спокойно, друже. Държах се напълно прилично. Всичко, което се опитвам да докажа, е, че съм стар приятел на Полин и следователно имам право да се радвам. Малко са симпатичните момичета като нея и ти си късметлия, че я спечели, старче, макар и да има баща, който като че е излязъл от Апокалипсиса.
— Ако знаеш как да го подхванеш, татко е добър.
— Чуваш ли това, Чъфи? Като подхващаш тоя главорез, внимавай как да го сториш.
— Той не е главорез — намеси се Полин.
— Извини ме, моля. Говоря на Чъфи.
Чъфи се почеса по брадата. Чувстваше се неудобно.
— Трябва да призная, ангелче, че понякога е невъзможен.
— Именно — казах. — И не забравяйте, че е решил да ме ожени за Полин.
— Какво!
— Ти не знаеше ли? О, да.
Очите на Полин пламнаха като на Жана д’Арк.
— Да пукна, ако се омъжа за теб, Бърти!
— Точно така — казах одобрително. — Но можеш ли да удържиш на куража си, когато видиш татенцето да бълва огън от носа си и да дъвче строшени бутилки? Няма ли, ако мога да се изразя така, да се уплашиш от големия страшен вълк?