Джийвс се изкашля. В очите му се появи оня пламък, когато иска да достави информация.
— Абу Бен Адем, сър.
— Обут с какво? — старият Стоукър бе озадачен.
— Поемата, за която намеквате, сър, се свързва с Абу Бен Адем, който, според разказите, се събудил една нощ от дълбок сън, за да открие, че един ангел…
— Вън! — произнесе старият Стоукър много тихо.
— Сър?
— Махай се от тая стая, преди да съм те усмъртил.
— Да, сър.
— Вземи си и ангелите.
— Много добре, сър.
Вратата се затвори. Старият Стоукър пуфтеше накъсано.
— Ангели! — изхъхри той. — В момент като тоя!
Почувствах, че ще бъде честно, ако подкрепя Джийвс.
— Той беше напълно прав. Знаех стихотворението наизуст в училище. Тоя тип намерил един ангел, който седял до леглото му и пишел, не знаете ли? И резултатът от цялата работа бил… О, ясно, ако не искате да знаете.
Оттеглих се в ъгъла и взех някакъв албум с фотографии. Един Устър не се натрапва на хора, които не желаят да слушат.
Известно време след това се води нещо, което може да се нарече смесен разговор, в който аз, бидейки възмутен, не взех участие. Всички приказваха на един глас и никой не каза нещо, което може да се нарече конструктивно. Освен старият Стоукър. Вече бях повече от сигурен, че този тип наистина е бил пират в Карибско или някое друго море. Та той излезе с едно предложение за спасителна акция.
— А защо да не отидем — искаше да знае той, — да разбием вратата, да го измъкнем навън, да го преведем тайно, да го скрием някъде и да оставим проклетите ченгета да обикалят около носа си?
Чъфи възрази.
— Не можем.
— Защо не?
— Нали чу Джийвс да казва, че Добсън стои на стража.
— Ще го халосаме по тиквата с някоя лопата — продължи с пиратските си предложения Стоукър.
Тази идея не се хареса много на Чъфи. Щом си мирови съдия, трябва да внимаваш какво правиш. Вземи да халосаш полицай по тиквата с лопата и цялото графство ще започне да те гледа накриво.
— Тогава, по дяволите, да го подкупим.
— Не можеш да подкупиш английски полицай!
— Наистина?
— Нямаш никакъв шанс.
— Божичко, каква страна! — старият Стоукър издаде нещо между свистене и стон. Ясно беше, че никога вече няма да гледа с добро око на Англия.
Възмущението ми се стопи. Ние, Устърови, сме хуманни и гледката на толкова скръб в една средно голяма стая ми дойде множко. Приближих се до камината и натиснах звънеца. Точно когато Стоукър започваше да казва какво мисли за английските полицаи, вратата се отвори и на прага се появи Джийвс.
Старият Стоукър му хвърли зъл поглед.
— Връщаш ли се?
— Да, сър.
— Какво има?
— Сър?
— Какво искаш?
— Звънецът позвъня, сър.
Чъфи изпълни едно от неговите ръкомахания.
— Не, не, Джийвс. Никой не е звънил.
Аз се изстъпих напред.
— Аз позвъних, Чъфи.
— За какво?
— За Джийвс.
— Джийвс не ни трябва.
— Чъфи, старче — обърнах се аз към него и всички присъстващи несъмнено са потреперили от тихата неумолимост на гласа ми, — ако някога е имало момент, в който Джийвс да ти е трябвал повече, отколкото ти трябва сега, то аз — тук загубих нишката на мисълта си и трябваше да започна отначало. — Чъфи — рекох, — опитвам се да ти намекна, че има само един човек, който може да те измъкне от тая каша. И той стои пред теб. Искам да кажа, това е Джийвс! — и за да изясня нещата докрай, продължих. — Знаеш толкова добре, колкото и аз, че в такива ситуации Джийвс винаги намира изход.
Чъфи явно беше впечатлен. Виждах как паметта му започва да се размърдва и как извиква наяве някои от победите на доблестния му мозък.
— За бога, да. Точно така. Намира изход, нали?
— Наистина намира.
Отправих успокоителен поглед към стария Стоукър, който беше започнал да казва нещо за ангели, и се обърнах към Джийвс.
— Джийвс — рекох му, — имаме нужда от твоята подкрепа и съвет.
— Много добре, сър.
— За да започнем, нека първо ти дам кратко резюме… Правилно ли употребих думата?
— Да, сър. Съвършено правилно.
— … тогава, кратко резюме за състоянието на нещата. Не се съмнявам, че си спомняш покойния мистър Джордж Стоукър. В тази телеграма, която ни донесе преди малко, пишеше, че завещанието му, според което мистър Стоукър е облагодетелстван така щедро, е било оспорено на основание на това, че на завещателят му е хлопала дъската.
— Да, сър.
— В отговор на това мистър Стоукър възнамеряваше да призове сър Родерик Глосъп да свидетелства като експерт, че старият Джордж е бил върхът на здравия разум. Че у него не е имало нищо смахнато, нали разбираш. И при обичайните обстоятелства този ход не би могъл да се провали. Щеше несъмнено да оплете кошницата.