Светът през 1963 година се бе въоръжавал за война, разделен между враждуващи суперсили, извадили наполовина мечовете от ножниците. Съединените щати и Съветският съюз се бяха наблюдавали с помощта на шпионски самолети, сателити и радари за ранно предизвестие, всеки един от тях — свързан към треперлив спусък, който би могъл да изстреля достатъчно ядрени ракети, че да превърнат повърхността на планетата в греещо стъкло. Сензорното сканиране на сондата на Трин бе задействало алармите и на американските, и на руските радарни системи за ранно предизвестие. На двете страни им се беше сторило, че врагът се кани да започне атака. Паниката бе ескалирала. В Белия дом и в Кремъл пръстите се бяха задържали само на сантиметри от бутоните „Изстрелване“. Светът се бе разминал на косъм от ядрената война. След което и САЩ, и СССР бяха научили, подобно на Трин, че става дума за нещо съвсем различно.
От мястото си на Луната Разумът на Трин бе видял какво е предизвикал и това го беше разколебало. Разумът на Трин бе потънал в размисъл. Дълбок, сериозен и продължителен размисъл — продължителен за машинен разум. В човешки измерения размисълът му бе продължил в рамките на три минути. Разумът на Трин беше проговорил.
Светът през 1963-та бе живял изнервено, параноично, избухливо — младежки. И би се срутил при разкритието, че на Земята е пристигнал чуждоземен разум. СССР, САЩ и другите постоянни членки на Съвета по сигурността към ООН бяха сключили сделка с Разума на Трин. Шест години по-късно, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпиха на повърхността на Луната, онова, което камерата не беше показала, бе фигурата, която ги очакваше там, за да ги посрещне — фигурата на малка дама с меки очи и сива кожа. Беше отишла без скафандър, с изложена на вакуума кожа. Мадам Луна, конструктът на Разума Трин. Беше проследила как забиват звездите и райетата и им отдават чест, без Луната да им принадлежи. В шестте години след споразумението кутията за кафе на Трин се бе превърнала в репликатори, фабрикатори и конструктори, беше се окопала дълбоко под повърхността на тъмната страна на Луната. Филизите на технологията на Трин бяха проникнали в скалата като плесен. В една есенна утрин из целия басейн Южен полюс Ейткън соларните колектори бяха изникнали като гъбички. До 1983 година, уречената дата за разкриване на конспирацията, Разумът на Трин бе превърнал цялата далечна лунна половина в ужасяващ лабиринт от кули, ями, паяжини и вентилационни отводи, който донякъде приличаше на научнофантастичен град от филмите и донякъде на мъртъв, бял коралов риф, но най-вече на нищо, което някой дотогава беше виждал или си бе представял. Чак до студеното, мъртво ядро на Луната.
Еверет М знаеше, че при пристигането на звездното зрънце на Трин, Лора и Теджендра още не са били родени. През 1983 година трябваше да е била в девети клас на общообразователното училище „Ректъри Роуд“, заета да изписва с флумастер Дюран Дюран и Спандау Балей върху несесера си за моливи. Теджендра пък още бе подбирал предметите от гимназиалното ниво за напреднали за влизането си в „Оксфорд“, докато в същото време майка му и баща му го бяха умолявали да избере „Импириъл“, защото по този начин нямало да се налага да живее далеч от дома. 27-ми август 1983 година, точно, до последната минута, двайсет години по-късно, след като сензорите на кораба на Трин едва не бяха отбелязали точка с разпалването на ядрена война — ето това беше моментът „Какво правеше ти, когато…?“. Голямата измама била извадена на показ. Бяха избухнали бунтове и възмущение, за да затихнат, както винаги, а хората бяха осъзнали, че извънземните са на обратната страна на Луната, след което бяха забравили за случая. Далеч от очите, далеч от ума. По някоя и друга нова технология на Трин само ги бе карала да поглеждат към огромната, пълна луна, увиснала в небето, и да я виждат по съвсем различен начин. Историята бе спряла. Нямаше повече моменти „Какво правеше ти, когато…?“.