„Не поглеждай надолу“, беше казала Сен, когато го поведе през покривите на Хакни Грейт Порт. Ами ако се налагаше да погледне надолу? За момент Еверет изпита замайване. Светът се наклони. Вземи се в ръце, човече. Спомни си как скочи от преобърнатия Артър П върху рампата на Евърнес, след като победихме семейство Бромли. Тогава дори не можеше да видиш земята — толкова ужасно беше времето. Там е работата: ако не можеш да видиш земята, можеш да си повярваш, че изобщо не е там. Едва когато започнеш да виждаш колко дълго ще продължи падането и какво те чака в края му — чак тогава се изпотяваш в панически страх.
— Сен, леко напред. Леко. Много леко.
— Бонару.
Момичето докосваше контролните уреди леко и прецизно, но внезапното движение бе достатъчно, за да запрати Еверет право към дупката. Едва не отдели ръката от контролите на лебедката. Едва. Кабелът с щепсела улови и усили движението на кораба и запрати Макхинлит в дъга през небето. Приближаваше опасно до електропроводите. Ако кабелът от кораба се докоснеше до два от проводниците по едно и също време, щяха да дадат на късо. Двайсет и пет киловолта биха го превърнали в пепел толкова бързо, че дори нямаше да го разбере, какво остава да изпита някаква болка. Но ако позволеше на Сен да откара Макхинлит прекалено надалеч, можеха напълно да пропуснат електропровода.
— Пълен стоп, Сен.
Въздушните кораби нямаха спирачки. Сен би могла да накара Евърнес да спре, само ако приложеше обратна тяга, а за това се искаха разстояние и време. Разстоянието и времето бяха неща, с които Еверет можеше да работи. Всичко беше теория на относителността. Еверет погледна между краката си през шлюза. Дивото олюляване на Макхинлит замираше. Еверет бе запознат с физиката: просто хармонично движение. Пътят на махалото винаги продължава точно определено време — дълго и бързо в началото, късо и бавно, когато намалееше енергията му. Прост, основен принцип. Историята, която веднъж Теджендра му бе разказал, твърдеше, че през шестнайсети век Галилео наблюдавал как една лампа се люлее на веригата си в катедралата в Пиза, измервал движението ѝ с помощта на пулса си и доказал, че периодът е константа. Еверет никога не си бе представял, че ще види как този принцип се потвърждава посредством човек, увиснал в края на електрически кабел, който се люлее от търбуха на електрически задвижван постстиймпънк въздушен кораб.
Макхинлит погледна ухилено към Еверет. Облечената в оранжева ръкавица ръка вдигна палец, а после посочи надолу. Снижавай. Еверет заработи с лебедката, без да изпуска Макхинлит от поглед. Инженерът не беше привързан директно към трансформатора; висеше на осигурително въже, което се спускаше редом с основния кабел. Щеше да свърже трансформатора към електропровода, а после щеше да се изкачи с въжето през шлюза, за да свърже електрическата верига. Работата на Еверет бе да го приближи на ръка разстояние от електропровода, без да направят късо съединение. Ръката продължаваше да маха, да потупва въздуха: По-ниско, по-ниско. Вятърът беше коварен, напираше, отвяваше Макхинлит надалеч от целта, а после смразяващо близо. По-ниско, по-ниско… Оранжевият палец посочи нагоре. Престани да спускаш. Еверет заби пръст в бутона стоп. Сега Макхинлит посегна, за да откачи пръчката с кука от колана си с инструменти. Беше неудобна, трудна работа за тежките му, неизолирани ръкавици. Една грешка, едно изплъзване и щеше да изпусне пръчката — горещата пръчка, както беше по-известна сред ветровиците, — при което щеше да рискува сериозен токов удар, ако се залепеше за самия електропровод. Еверет разбираше физиката на ситуацията твърде добре. Веригата не беше затворена. Щеше да бъде затворена, с което да позволи на електричеството да протече, само когато спуснеха заземяващия кабел, но и електропроводът, и Евърнес имаха различни заряди статично електричество — само от движението на въздуха над жиците или от движението на дългия двеста метра въздушен кораб през небето. Но тези статични заряди бяха различни, а когато Макхинлит свържеше кораба към електропровода, щяха да се изравнят. И то по впечатляващ начин, помисли си Еверет. Той затаи дъх. Макхинлит замахна с куката и пропусна. Съвсем замалко. Отново; нов пропуск. Трети път — и по горещата пръчка пробягаха малки мълнии и изпращяха между куката и електропровода.