Кабелът се развиваше от макарата със съскащ писък. След което краят на щепсела, падащ към земята, изригна в ярка светкавица. Гръмотевицата разтърси Евърнес. По парапета, кабела, по всеки сантиметър от нановъглерод пропълзяха ярки призраци. Огньове на свети Елм, припомни си Еверет. Такова име се помнеше лесно. В празнината във въздуха между падащия кабел и земята се появи волтова дъга. Това означаваше, че протича електричество, че акумулаторите им се зареждат.
— Е, добре, завлечи си гозбата обратно на мостика и се заемай с каквато там шикозна магия можеш да сътвориш с онази машинка — извика Макхинлит.
Той си сложи предпазните очила, вгледан в твърдата синя светлина на волтовата дъга. Еверет припна обратно през лабиринта от сервизни проходи към главното стълбище. Касите на акумулаторите сякаш вибрираха и грееха от енергия. Усещаше как електричеството кара кожата му да настръхва, все едно по нея пълзяха малки електрически паяци. Усещаше вълнуващия озонов привкус на ток. Винаги му напомняше за летни панаири. Всичко бе оживяло. Евърнес като че се протягаше, пробуждаше се от продължителен, вкочаняващ сън.
— По-голямата част от Северозападен Париж е останала без електричество — каза Шарки, когато Еверет се добра до мостика. Американецът звучеше впечатлено. Капитан Анастейзия не се извърна от мястото си пред прозореца.
— Според вас този път дали ще се справим, без да увиснем в последния момент на върховете на пръстите си над някоя пропаст, мистър Синг? — поинтересува се тя.
Еверет зае работната си станция и отвори Инфундибулума. Сен кимна. Концентрацията ѝ бе пълна, а пръстите ѝ все така танцуваха по контролите като по клавишите на музикален инструмент и очите ѝ отскачаха от монитор на монитор, докато удържаше Евърнес над електропровода. Еверет забеляза капчица пот над устната ѝ. Прииска му се да я попие с пръст. Отърси образа от мислите си.
— Трябва да направя някои изчисления — каза той. — Не е просто прехвърляне от точка до точка като едни и същи координати в различни вселени. — Не му се искаше да каже колко сложна е всъщност математическата част.
Включваше Преобразование на Фурие. Учителите му по математика дори не знаеха какво е това. Математическа операция, която трансформира една комплексна числена функция на истинска променлива в друга. Нямаше друг начин да го разбереш освен технически.
— Връщат се — каза Шарки. Еверет хвърли поглед, докато софтуерът Матика, програмата, която бе използвал, за да калкулира гънките на Инфундибулума, се отваряше на екрана му. Видя как там навън, в зимното небе, проблясват сребристи криле. Самолетите обръщаха, за да прелетят за втори път над въздушния кораб. — Вземат ни на прицел.
— Заел съм се — отговори Еверет.
Преобразование на Фурие в неевклидово пространство. Той въведе настоящите координати на Евърнес в тази вселена. Процесът беше незабавен, но резултатите се нуждаеха от интерпретация. Трябваше да получи съвпадение на кода за разположението с онзи, сочещ към мястото, където искаше да скочи корабът, а това включваше неща като кривината на земната повърхност. Объркаше ли калкулацията по един начин, и можеха да скочат на място, което далеч надвишава оперативния таван на Евърнес. Тогава корабът щеше да експлодира от декомпресията. Объркаше ли по другия начин… Не мисли за това, каза си Еверет. Бива те. Както каза на Макхинлит, математиката винаги е съвършена. Той отвори отново Инфундибулума и извика менюто за търсене. Въведе резултата от Преобразоването на Фурие. Воалите и облаците на кода на Целостта се завъртяха и завихриха, гледната точка се гмурна през искрящи стени от скокови точки. Ето. Еверет го маркира, копира го. Извика Скоковия контролер и пусна кода в прозореца му. Таблото светна в зелени светлини.
— Скокът на Хайзенберг в готовност.
— „Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята“ — измърмори Шарки.
Капитан Анастейзия натисна бутона на интеркома.
— Статус, мистър Макхинлит?
— Можем да скачаме и можем да летим.
— Мистър Синг…
— Момент — извика Макхинлит от високоговорителя. — Трябва да си взема кабелите.