— Виждам те!
Собственият му глас, викаше го. Подиграваше му се. Неговият глас. На кой свят бяха открили този друг Еверет? Какво му бяха казали, какво му бяха обещали? Какво му бяха сторили?
Еверет се хвърли напред приведен, докато измъченият въздух пищеше зад него. Нещо премина над главата му. Бял взрив. Експлозията му изкара въздуха, оглуши го и го накара да залитне несигурно. Каменните отломки разкъсаха едната страна на балтийското му яке. Ангелът бе натрошен и пушеше. От него бяха останали само краката — с пръсти, заровени в снега.
Давай. Давай.
Лазери като ветрило в небето. Клонките се сипеха около Еверет като водопад сред бляскащ сняг. Той вдигна ръце, за да се предпази от хвърчащи камъчета, и продължи да тича.
— Мога да изравня всичко наоколо със земята — чу се гласът.
Мисли. Мисли. Ще те спаси единствено мисленето. Нищо друго. Той е аз. Всичко, което аз знам, му е известно. И всичко, което той знае, е известно на мен. Това е преимущество. Малко. Единственото. Еверет знаеше, че никога няма да надвие в битка двойника си. Трябваше да неутрализира тези оръжия, да го изкара на улицата, на публично място, където не можеше да ги използва открито. Той затича навътре между дърветата, като се пързаляше от надгробна плоча на надгробна плоча, поемайки по дългия, заобиколен път към главния вход, осветлението и задръстването по Стоук Нюингтън Хай Стрийт.
Покрай него профучаха ракети. Еверет залегна зад един мавзолей. През желязната решетка, която защитаваше мъртвите викторианци, видя как една линия от експлозии осветява нощта. Дърветата горяха. Надгробните камъни падаха като домино.
— Няма да стане — извика анти-Еверет.
Еверет видя как врагът му напредва през яркия пушек и мъглата. Онова, което помислиш, си помисля и той. Какво иска? Иска Инфундибулума. Това означава, че не може да ме убие. Не може да си позволи риска да увреди Доктор Квантум. Не знае дали е у мен. Това е неговата неизгодна позиция и моето преимущество. Но имам и друго. Не му е известно, че не съм сам.
Бавно, тихо, Еверет пропълзя настрани от мавзолея.
При първата експлозия Сен извика. След това видя как червените лъчи блещукат над върховете на дърветата и чу как дървото се нацепва и пада. Тя помръдна и подскочи в нервно безсилие. Това гласът на Еверет ли беше? Какво викаше? Когато дърветата избухнаха в отблясъци, а светлият дим се надигна към небето, вече не можеше да стои на едно място. Тя се плъзна в амуницията на бръснача и я затегна. Индикаторът за наличната мощност бе замръзнал на 20 процента. Достатъчно за полет и за сражение. Едно последно нещо, преди да дръпне кабела за ускорението. Сен свали ципа на екипировката си за оцеляване в балтийски условия и извади картите таро „Евърнес“. Целуна тестето, след което с добре усвоена лекота го разцепи с една ръка и обърна най-горната карта. Двама рицари — единият в черна, а другият в бяла броня, се бяха изправили един срещу друг с щитове и зъбати боздугани. Бъди ми враг.
Най-страшният враг, последният, срещу когото ще се изправиш, си самият ти.
Чак тогава увеличи мощността, натисна напред лоста за управление и започна да се издига вретеновидно над кулата от червени тухли на параклиса в Гробищния парк „Абни“. Вече над върховете на дърветата, успя да се ориентира по-добре къде се разиграва битката. Там долу беше тъмно, плътно обрасло с дървета, сред които се подаваха зъбите на надгробни паметници. Никакъв проблем. И в по-лоши условия беше управлявала въздушен кораб, дълъг двеста метра. Между дърветата пронизваха лазери. Сен дръпна лоста за управление и бръсначът се гмурна към облака от нажежена от лазери пара.
— Еверет! — той стоеше на кръстопътя на две алеи. Сен застави бръснача да увисне във въздуха. — Добре ли си?
Но защо стоеше на открито? Защо наоколо му нямаше разрушения? Защо носеше различни дрехи? Защо беше без яке, а ръкавите му навити посред зима?
Имаше нещо нередно тук. Много, много нередно. Сен зави остро надясно, точно когато Еверет се прицели в нея. Дясната му ръка се разтвори. От нея изригна огън. С една ръка Сен улови дръжката на моновлакното. В забавеното време на абсолютната криза препускащите ѝ мисли заповядаха: Намери оръжие. И: Измъквай се. Тя направи оценка на ситуацията в частта от секундата преди ракетата да порази целта. Сен удари закопчалката на сбруята и пропадна към склона на една високо натрупана купчина сняг, а бръсначът експлодира.