Дано вътре не се крие нещо…
Твърдо.
Нищо не можеше да е по-болезнено. В купчината сняг трябваше да има бордюр или постамент. Но се налагаше да се раздвижи. И то бързо. Сен се надигна леко. Ракетата не беше уцелила бръснача в идеалния център. Левите перки бяха извадени от строя; останалите две го бяха изпратили в полудяла смъртоносна спирала. Еверет — не, другият Еверет, белият рицар срещу черния, който беше нейният Еверет — проследи как разбитата летателна машина се устреми към грозд от кръстове. За момент гърбът му беше обърнат към нея. Като стисна зъби от болката в хълбока, Сен отключи моновлакното и замахна с него като с камшик.
При този звук от раздвижване другият Еверет се завъртя вихрено. Около него се посипаха клони, прерязани от влакното. Сен отново замахна, преди другият Еверет, не-Еверет, да е успял да завърти някое от своите странни и плашещи оръжия срещу нея. Една спретната редичка от брезови фиданки, посадени покрай алеята, бяха уцелени и рухнаха на земята от два метра височина. Телеграфен стълб се свлече, срязан на части, а една трета от него остана да виси на жиците. Сен нави обратно влакното и го завъртя над глава. Клоните в непосредствения ѝ радиус започнаха да падат. Не-Еверет се приведе под въртящата се смъртоносна нишка. Насочи пръст. Сен се хвърли зад един надгробен камък. Лазерът изцвъртя в заснежената гора. Тя надникна и отново запрати шибващо влакното към не-Еверет. Беше бърз, също толкова бърз и пъргав като нейния Еверет, нейния черен рицар. Видя как ръцете на не-Еверет се разтварят. Сен се хвърли зад ново укритие, докато ракетата взривяваше надгробния камък на парчета.
— Еверет Синг! — извика тя. — Еверет Синг! Какво вечеря на Коледа?
Еверет видя как бръсначът блесна между дърветата като мраморен ангел, възкръснал от гробницата си. След което проследи мигновената жълта резка на ракетната опашка и чу експлозията. Останките на бръснача влязоха в свредел и завиха полудяло, преди да се разбият в надгробните камъни. Почти извика. Почти скочи, за да се втурне да помогне. Почти. Еверет с усилие на волята не надигна глава. Заповяда на ужасяващо силния шок в стомаха и на страха в сърцето си да останат там. Не се надигай, дръж се ниско. Беше забелязал нещо да пада от бръснача в мига преди взрива. Беше я видял. Трябваше да е тя. Сен беше добре; трябваше да е добре. Така че отново снижи глава и надникна през ръждивите железни пречки на мавзолея, като се надяваше да види някъде момичето, макар да бе почти сигурен, че никой не можеше да преживее такова падане.
А после видя как се посипаха клони. Видя падащите фиданки и свлечения телеграфен стълб, който подскачаше на жиците си. Видя как лазерите блещукат в натрупания сняг. Проблясък и усещането за удряща целта си ракета. Еверет запрехвърля числата наум, като оценяваше приблизително размер, вместимост и капацитет, опитвайки да пресметне колко ракети оставаха на анти-Еверет. Точно тогава гласът ѝ извика името му два пъти и попита: Какво вечеря на Коледа?
Докато все още се страхуваше, че може да е мъртва, не бе почувствал сълзи в очите си, но когато разбра със сигурност, че е оживяла, се появиха. Еверет ги избърса с ръкава на дебелото яке. Преглътна два пъти, преди да каже нещо. Не искаше Сен да долови сълзите в гласа му.
— Фазан! — викна в отговор.
Гласът му и така бе задавен от емоцията. Помисли си: Умно, умно момиче! Един въпрос ти казва, че съм жив, че съм истинският и къде съм.
— Фазан макхани, ориз с шафран и топли питки!
А после затича приклекнал. Претърколи се, за да избегне ракетата, която отнесе мавзолея, зад който само допреди миг се криеше. Поредната прахосана ракета, отбеляза.
— Въоръжена съм! — извика Сен.
Еверет чу как дърветата се чупят и разбиват, след което нов ракетен взрив. И още една. Той вдигна все още топлите парчета от някакъв надгробен камък, затича се и ги хвърли колкото можа по-силно към мястото, където според изчисленията му се намираше неговият враг. Лазерите прорязаха през шубраците. Един млад чемшир пламна, а Еверет, потърсил укритие зад надгробната плоча на някакъв захарен магнат, чу как в ледения въздух шибна камшик. Сен сигурно бе спасила режещото моновлакно от бръснача. Това си беше страховито оръжие. И очевидно имаше ясна представа как да го употреби най-добре. Лазерите се размахаха полудяло. Еверет принуждаваше анти-Еверет също да търси укритие. Ситуацията беше патова, но нямаше да се проточи много. Експлозии, престрелка в Гробищния парк „Абни“; накрая полицията щеше да се появи, ако вече не бяха на път. Това може би устройва идеално анти-Еверет, помисли си Еверет. Имаше пълното основание да подозира, че анти-Еверет е бил привлечен от самата Шарлът Вилие. Ако той и Сен попаднеха в ръцете на полицията, Шарлът Вилие щеше да задейства политическите връзки на Ордена, точно както бе постъпила по време на полицейското разследване около отвличането на баща му. Еверет трябваше да ги измъкне от там по възможно най-бързия начин.