След което, приклекнал зад каменната надгробна плоча, нагазил до глезените в снега, най-после осъзна какво трябва да бъде сторено. Беше просто. Беше гениално. Изискваше единствено способността човек да вижда случващото се по нов начин и изискваше математика. Той извади телефона си и го включи. Имаше отлично покритие. Когато Теджендра му бе дал Доктор Квантум, второто, което Еверет направи, бе да го синхронизира с телефона си. Първото беше да го отнесе при Райън, за да се похвали.
— Виж, това означава, че мога да го управлявам от разстояние с телефона си — беше обяснил.
— Дошъл си чак дотук, за да те гледам как програмираш в свободното си време? — беше се учудил Райън. — Дори и за откачалка със сходни интереси това е невероятно скучно.
Не и сега, Райън Спинети. Пет почуквания му дадоха контрол върху Доктор Квантум, който беше на мостика на въздушния кораб, увиснал над „Уайт Харт Лейн“. Беше използвал същия процес, за да събере плейлиста за Сен — колко неловко беше пък това? Сега следваше трудната част, когато се изискваше да помисли внимателно — време, с което не разполагаше. Трябваше да отвори Инфундибулума и да получи достъп до базата му от данни със скокови точки през бавната, скъпа, силно ограничена телефонна връзка. Крайната точка до „Уайт Харт Лейн“ все още се намираше в паметта на Скоковия контролер. От нея можеше да пресметне скоковата точка за настоящото си местонахождение. Еверет отвори GPS-а. Изяждаше батерията мигновено.
Всеки Портал на Хайзенберг се отваряше и в двете посоки. Когато отвори портала към улицата на З2, един захвърлен вестник бе долетял по вятъра от онзи Лондон. Водата бе нахлула като след порой от наводнения град на З8. И нямаше нужда Порталът на Хайзенберг да бъде достатъчно голям, за да изпратиш през него въздушен кораб. Можеше да е голям точно толкова, колкото да преминат двама души. Все пак трябваше да е изключително точно фиксиран, за да не се озове на десет метра във въздуха или заровен на три четвърти в земята заедно с мъртвите викторианци. И фиксирането на разположението на портала щеше да е сложна работа, като се има предвид, че на Еверет му се налагаше да го направи, докато отбягва злия си брат близнак киборг с лазерни ръце и ракетно въоръжение от паралелна вселена.
Калкулациите на Еверет бяха прекъснати от внезапната тишина в гробището. Той вдигна очи. Прекалено тихо е, помисли си и изведнъж изпита боязън от възможността да бъде издебнат и атакуван изненадващо.
Вратарски рефлекси. Лазерът прокара изгаряща линия през бузата на Еверет, докато се хвърляше встрани от тъмната сянка, която изскочи пред черните дървета. Заболя. Заболя ужасно. Потърси прикритие зад един надгробен паметник, като гребна шепа сняг, за да успокои пламналата си лява буза.
Същите вратарски рефлекси спасиха и анти-Еверет. Може и да бе припяващият звук от влакното или просто почувства движението на въздуха с кожата си. И на него му се наложи да се хвърли на земята, когато моновлакното на Сен шибна като камшик, за да пререже ръката и половината крило на един от каменните ангели. Главата на ангела съвсем бавно клюмна напред и падна. Сен отново шибна с камшика. Десет сантиметра от една надгробна плоча, зад която анти-Еверет бе потърсил спасение, бяха отнесени. Еверет видя нечия фигура в оранжев авиаторски костюм да притичва до новото си укритие, точно когато анти-Еверет изскочи, когато ръката му се разтвори и накара малкото молещо се херувимче, зад което Сен се криеше, да избухне.
— Сен!
— Еверет Синг!
— Прикривай ме.
— Аз ще му спипам лили гозбата, Еверет Синг.
Еверет притисна силно гръб към студения камък и се върна към телефона си. Бузата го болеше. Такава болка не бе изпитвал никога досега. Щеше да му остане белег. Истинско изгаряне от лазер, а не като измисленото, което Теджендра твърдеше, че е получил. Това завинаги щеше да го бележи като по-различен от неговия двойник.
Чу шибване на камшик и ракетна стрелба. С колко от тези разполагаше анти-Еверет? Всеки взрив обаче бе следван от камшичен удар. Еверет не знаеше какво би направил, ако не чуе ултразвуковото шибване на моновлакното. Не се опитвай да разбереш, помисли си той. Свърши твоята част от работата. Свърши онова, което само ти можеш да направиш.