Зареди софтуера Матика и вече въвеждаше GPS координатите си, когато… Изходен резултат… Изходен резултат… Изходен резултат… Чертичките за силата на сигнала се поколебаха и изчезнаха.
— Не! — изкрещя Еверет Синг.
Лазерите превърнаха клоните над него в подпалки. Той присви рамене срещу дъжда от димящо дърво. Отново пълни чертички. Изходен резултат: код за крайната цел на портален скок. Той излезе от Матика. Толкова бавно, бавно, бавно. И отвори Скоковия контролер. Входна, изходна точка, диаметър на апертурата. Въведе три метра. Продължителност. Пръстите му се поколебаха. На какво разстояние беше Сен?
— Сен!
— Оми!
Нощта се освети от отблясъци. Беше ли останало нещо от Гробищния парк „Абни“? Но вече знаеше къде е тя. Еверет настрои продължителността на десет секунди.
— Сен, бялата светлина.
— Кое?
Еверет натисна бутона Скок. Бялата светлина огря всеки ангел и всяко херувимче в гробището. Той надникна над ръба на надгробната плоча. Порталът на Хайзенберг беше диск от ослепителна светлина сред разтрошените паметници и мавзолеи. Видя Сен, размазано оранжево петно, трудна за разпознаване в отблясъка. Беше ли преминала? Нямаше време. Еверет напусна укритието си и се хвърли към Портала. С периферното си зрение забеляза как врагът му също излиза иззад осакатения каменен ангел, с вдигнати ръце, сочещи пръсти. Еверет се гмурна в светлината…
… и се удари силно в палубата на Евърнес. Претърколи се. Лазерната светлина прогори една дъга през далечната стена. След това Порталът на Хайзенберг се затвори в график. Еверет спря рязко в комуникационната станция на Шарки. Самият Шарки беше на крака и вече носеше пожарогасителя към горящата линия, която лазерът на анти-Еверет бе пирографирал в обшивката на стената. Един монитор се олюляваше и разпращаше фонтан от искри, след като подвижното му рамо бе отрязано.
— „Нашият свет и красив дом, гдето бащите ни Те славословеха, биде изгорен с огън“ — заяви Шарки, като удавяше пламъците в пяна.
Капитан Анастейзия бе на колене до него. Очите ѝ бяха разширени от загриженост. Ръцете ѝ бяха силни и меки, и знаеха къде боли.
— Сен, медицинското сандъче.
— Няма време! — Еверет примижа от болката в ребрата, гърдите, бузата. Жив си, ето какво ти казва всичко това. — Могат да ни проследят!
Капитан Анастейзия се намръщи. Еверет настоя:
— Всеки път, когато предприемаме скок, оставяме следа. Скочихме директно дотук от „Абни“. — Никой ли не го разбираше? В шок ли бяха изпаднали всички, или просто бяха глупави? — Трябва да преместим кораба!
Мостикът се изпълни с бяла светлина. Един греещ диск увисна на около трийсет сантиметра от палубата, точно пред големия наблюдателен прозорец. Шарки пусна пожарогасителя и насочи натам пушките от шлифера си.
— Сен! — извика капитан Анастейзия. — Пълен назад! — Ръцете на Сен вече бяха на контролните лостове.
Белият диск се проясни. Екипажът на кораба гледаше през кръгъл прозорец право в мрачна камера с каменни стени. Порталът бе обкръжен от бюра, осветени в премигващо синкаво от компютърни монитори. Отряд от мъже и жени в черно, носещи меки черни кепета, стояха с вдигнати оръжия в основата на метална рампа. Зад тях се виждаха добре познати на екипажа на Евърнес фигури: Пол Маккейб, опърпан, в зле ушит костюм, и Шарлът Вилие, смъртоносна и облечена стилно, с убийствен грим.
— Елате ми, доркас! — изкрещя Сен и налегна с цялата си малка тежест лостовете за ускорението. — Елате ми, доли полони!
Бавно, съвсем бавно Евърнес се задвижи. Двеста метра нанокарбонов корпус, товарни отсеци, акумулатори и баласт трябваше да наберат инерция. Бавно, съвсем бавно отвореният скоков портал започна да се измества към големия прозорец. Обратното, помисли си Еверет. Порталът остава на място. Корабът се отмества от него. Всичко е относителност. Шарлът Вилие осъзна какво прави Евърнес. Еверет я чу да издава остра заповед. Войниците се поколебаха. Колебанието им струва ценно време. Скоковият портал премина през големия прозорец и увисна насред въздуха. Командирът на отряда, блондинка, която Еверет разпозна от предишната си среща с частната армия на Портален свят 10, осъзна грешката и се хвърли нагоре по рампата до самия край на портала. За момент Еверет си помисли, че тя може да направи опит да скочи, след което корабът се отдели напълно от портала. Независимо от това Сен натискаше лостовете за ускорението, а Евърнес се оттегляше сантиметър по сантиметър от отворения портал на Хайзенберг. От гледна точка на Еверет изглеждаха като група войници, стоящи във въздуха, обкръжени от ярка светлина.