— „Дарджилинг“ — уточни Шарлът Вилие към затварящата се врата. Тя се усмихна на Еверет М: — Забърка впечатляваща каша в гробището „Абни“. За щастие, от бунтовете насам е по-лесно да обвиним за такива събития недоволни младежи. Разочарована съм, Еверет. Много разочарована. — Тя се наведе, за да извади огледалцето си от чантичката. Отвори го и огледа състоянието на грима си. Изглежда, остана удовлетворена. — О, моля те, седни. Не си на училище. — Шарлът Вилие щракна шумно огледалцето и го прибра. Еверет М не беше забелязал, че още стои прав.
Той седна на ръба на дивана. Беше невъзможно човек да се почувства удобно в присъствието на Шарлът Вилие.
— Кого ѝ казахте, че представлявате?
— Социални грижи.
— Социални грижи не се обличат така.
— А би следвало. Това е основният проблем с този мърляв малък свят. Никаква класа. Ти им позволи да се измъкнат, Еверет. Инфундибулумът ни се изплъзна.
— Той отвори Портал на Хайзенберг. Спасиха се като плъхове в канализацията.
— Известно ни е. Опитахме да изпратим екип през квантовото ехо. Двайсет секунди по-рано, и щяхме да ги заловим на мостика на собствения им въздушен кораб.
Еверет М си припомни известното видео с въздушния кораб, летящ над „Уайт Парк Лейн“.
— Още ли са тук?
— Разбира се, че не. Незабавно скочиха извън този свят.
— Къде отидоха? Казахте, че можете да ги проследявате.
— З1.
В изолираната от студа, добре затоплена всекидневна на Роудинг Роуд №43 Еверет М почувства как по гръбнака му пробягват тръпки. З1: призрачен свят, адска планета, място, обитавано от демони и чудовища. Забранено за влизане. Под пълна карантина, за вечни времена. Единственото, което идваше от З1, бяха слухове и градски легенди. Всички знаеха историите. Никой не знаеше истината.
— Но…
— Трябва ли да оспорваш всяка моя дума? Мислиш ли, че забраните ни имат нещо общо с тези престъпници? Могат да отидат където си пожелаят. Копието ти е умно. Изключително умно.
Еверет почувства, че челюстта му се стяга малко по-здраво, а зъбите му изскърцаха. Да, кажи ми пак, че аз съм глупавият и безполезният.
— Той разполага със скоковия пистолет… моя скоков пистолет… и се е сетил откъде съм го взела — каза Шарлът Вилие.
— Били сте на З1?
Сега Шарлът Вилие стисна раздразнено зъби. Можел съм и да те дразня, помисли си Еверет М. Чудесно. Ще продължа да ти задавам глупави, глупави въпроси.
— Оказа се в мое притежание — обясни Шарлът Вилие. — Имаме мисия за теб. — Ще бъде трудна и опасна, но откровено казано, Еверет, все още имаш да се доказваш.
Еверет усети, че стомахът му се стяга на топка от опасения.
— Ще ме изпратите на З1?
— Да.
— На З1?
— Да.
— Сред рояци смъртоносни нанороботи?
— Еверет, каквито и градски легенди да са разпространявали съучениците ти с прекалено развинтено въображение от последните класове из коридорите на „Борн Грийн“, те уверявам, че са много далеч от истината. Всичко е уредено. Временно ще поема грижата за теб… за допълнителни наблюдения. Не сме напълно убедени, че си се възстановил от… травмата. Ще бъде само за ден-два. Историята ни ще бъде доста убедителна. Разполагам с всички необходими документи.
— Коя си ти? — попита Еверет М. — Не представляваш Множеството.
Вратата на всекидневната се отвори. Лора влезе с чаша чай в едната ръка и чиния препечени филийки в другата.
— Нямаме „Дарджилинг“, Шарлът.
— Мис Вилие.
— Надявам се, че ще свърши работа и „Ърл Грей“.
Ъгълчето на устата на Шарлът Вилие потръпна в едва забележимо недоволство при вида на чашата с емблема на „Тотнъм Хотспър“.
— Бихте ли желали препечена филийка? Може би зърнена закуска?
Шарлът Вилие погледна чинията така, сякаш ѝ предлагаха препечена филийка, намазана с кучешко изпражнение.
— Намирам за противна идеята да ям сутрин — отговори тя. — Благодаря ви, мисис Брейдън.
— Добре ли си, Еверет? — попита Лора откъм вратата, все така с чинията препечени филийки в ръка.
— Благодаря ви, мисис Брейдън — повтори Шарлът Вилие.
— Добре съм — каза Еверет М. — Мамо… — Този път думата не му се стори толкова трудна. — Всъщност, може ли една филийка за мен?
Гладът го гризеше. Лора остави чинията на облегалката на дивана и затвори вратата. Шарлът Вилие сложи чаената чаша на масичката за кафе и направи пауза, преди да отговори на въпроса на Еверет М.
— Уверявам те, че представлявам Множеството, Еверет. Изпълнявам длъжността на специален пратеник на З3 за този свят.