— Преминахме — обади се Шарки.
Лейтенант Кастинидис докосна опакото на ръката си. Защитната система отново оживя зад въздушния кораб, призрачна стена, която минаваше напряко през пасбищата и оголелите зимни дървета из колежанските поляни.
Еверет отиде при монитора за наблюдение откъм кърмата на Шарки и го придърпа надолу на подвижното му рамо. Увеличи картината докрай, като го фокусира върху чернотата, плиснала като киша срещу блещукащата защитна стена. Зоната на плисъка; церберът, обстрелян до черна слуз от онова, което сигурно беше концентрираната версия на същото това защитно поле; черната кипнала, къкреща маса, пълзяща по доковете и фасадите на Доклендс, притегляна от злия отлив на онази ужасна черна кула. Асоциацията се оформи в съзнанието му.
— Наан — прошепна той. — Разбира се. Нанотехнология.
Светлината почти бе изчезнала. Навигационните светлини на Евърнес, закотвен над Мюзиъм Грийн, огряваха отвъд покрива на параклиса. Лъчите обливаха заревото на защитното поле. Смраченото небе зад хоризонта от кули, шпилове и колежански покриви изглеждаше като подпалено от студен огън. Дори и в този празен, мрачен и призрачен свят университетското градче бе красиво, като последно пламъче в бурята или самотен глас, припяващ в тъмнината. Най-добрият научен университет беше Кеймбридж, но бяха изпратили Теджендра да учи в Оксфорд. Беше се превърнал в гордостта на семейството. Вижте го, нашият син, нашето момче е прието в най-великия университет! Един Синг! Момче от Батвала! Физик в Оксфорд! Нямаше значение, че не разбират с какво се занимава там; въпросът беше къде. Дори и пътят му във времето да го отведеше в друг град, в Лондон или различен университет, Оксфорд бе нещо, за което баба Аджит и нейните сестри можеха да се хвалят. Ако семейството бе разочаровано, че Теджендра не беше станал част от преподавателското тяло там, разочарованието бе по-смекчено от определени очаквания, че Еверет ще успее. Двама Синг в Оксфорд! Това щеше да отеква до края на света под покривите на пенджабската общност в Тотнъм.
И ето го и него, втория Синг. В средновековно помещение, в колеж, с изглед към вътрешен двор. Но този вътрешен двор, този колеж, не бяха от Оксфорд в света на Теджендра, а вратата и прозорците на тази средновековна стая бяха заключени. Еверет отиде при вратата. Разтърси я. Древен дъб, здраво залостен от външната страна.
— Ще се наложи да ви задържим, докато префектът има възможност да поговори с вас — беше казала лейтенант Кастинидис.
Старата колежанска стая беше удобна, макар и по стандартите на студент. Удобна и доста сигурна. Еверет би направил опит да избие вратата с ритник, но петстотингодишният дървен материал щеше да нанесе по-големи поражения по крака му, отколкото той по вратата.
Звук зад гърба му. Почукване по стъклото. Той се завъртя бързо. Сен висеше с главата надолу пред прозореца му, обрамчена от двойката арки. Беше увила крака около алпинисткото въже. Еверет изрази мълчаливо объркване: Как се измъкна? — а после и безпомощност: Не виждаш ли, че е заключено? Сен се усмихна широко все така наопаки, бръкна под ревера на палтото си и извади тънка, плоска лопатка с дължината на пръст. Пъхна я в дървената рамка, малко над ключалката. Еверет знаеше какво да прави. Той отиде при прозореца и внимателно плъзна лопатката навън. В средновековния здрач моновлакното бе почти невидимо. Една грешка можеше да му струва цял пръст. Сен улови дръжката, сключи я към другата и дръпна рязко. Моновлакното преряза чисто металния език на ключалката. Еверет отвори крилото. Сен направи елегантно, бавно салто на въжето и се приземи на крака.
— Фантабулоза или какво, а, Еверет Синг?
— Откраднала си шперцовете на Макхинлит?
— Откраднала? — Сен придоби обиден вид. — Ветровиците никога не крадат едни от други. Не и между нашите. Заех ги. От всекиго според способностите, всекиму според потребностите.
— Това е от Маркс — каза Еверет.
— Не, от Макхинлит — настоя Сен. — Не се ли радваш, че го направих обаче? — Тя сложи крак на перваза. — Хайде де, Еверет Синг. — Момичето плъзна ръка в клупа на въжето.
— Къде?
— Нагоре и навън. Видях шарпите да отвеждат мама и Шарки през градината. Хайде, преди да са ни видели.