— Да не би… — доктор Синг се поколеба — … да съм бил аз?
— Не — отговори Еверет. — Не беше ти.
— Точно същото щях да кажа — обясни доктор Синг. — Посветих живота си… професионалния си живот… на изследването му: на колектора, твоя Инфундибулум. Бях още дете в Батвала, когато отвориха първия Портал на Хайзенберг… чак там чухме за постижението, въпреки че никой не знаеше какво означава. Други светове, паралелни вселени? Бях петгодишен и си тичах наоколо. И единственото, което разбрах, бе, че съществува друго мое „аз“, в друга Батвала, че и то тича наоколо, по-близо до мен от собствената ми кожа, и все пак по-надалеч от най-далечната звезда в небето. И това ме накара да се почувствам странно изстинал, но и едновременно чудесно. Започнах да мисля за онзи Теджендра Синг, колко прилича на мен и колко различен е. Ако бях в училище, се чудех как ли изглежда неговото училище. Ако бях в леглото, се питах къде ли спи той, какво ли прави, какво ли изпитва и чувства и дали е същото като онова, което аз чувствам. Направих сайт в ДжъсКонек за него, като за въображаем приятел.
— ДжъсКонек, това да не е нещо като социален сайт? — прекъсна го Еверет.
— Да, беше.
— Ние си имаме нещо на име „Фейсбук“, но се е появил едва през 2004 година — каза Еверет.
— Фейсбук — повтори доктор Синг и Еверет видя как опитва думата на вкус. — Ужасно име.
— Едва поколението на баща ми е получило първите ни персонални компютри — продължи Еверет.
— Мисля, че виждам къде се различават историите ни. Първият ни практически общоцелеви компютър е била Аналитичната машина на Бабидж-Боуз през 1850 година.
Еверет почувства как му се завива свят.
— Ние така и не сме построили Аналитичната машина — промълви той. — Останала е само в проект. Бабидж не е успял да накара правителството да го субсидира.
В продължение на няколко месеца Еверет и Райън бяха членували в онлайн стиймпънк група за игра на алтернативна реалност, където дебнеха върколаци, сражаваха се с вампири и осуетяваха плановете на злонамерени клики. И — да — пилотираха невероятни въздушни кораби в алтернативния викториански Лондон. Борбата им с престъпленията се водеше с помощта на мистър Бабидж — изкуствен интелект, който обитаваше огромен парен аналитичен двигател. В продължение на цял сезон беше забавно, но Еверет се отказа, когато откри, че играчите в алтернативната реалност не се интересуват толкова от спекулации около компютърни науки и историята, колкото от пилотските очила и глупавите малки шапчици. Тук беше истинският, алтернативен, пълен с компютри деветнайсети век.
— Вашият мистър Бабидж е трябвало да замине за Бенгал — поясни Теджендра. — Колката е бил център на изследванията в изчисленията. Налаб Сирадж Уд Даула е въвел жакардовия стан в текстилната индустрия. Стъпката от перфокартите за тъкачни станове до перфокарти за изчислителните фабрики е била къса.
— В моя свят британците са унищожили бенгалската текстилна индустрия — каза Еверет. — Британска Индия е построена върху костите на бенгалските тъкачи. Татко ми е разказвал. — Еверет беше роден и отгледан в Северен Лондон, но винаги бе проявявал интерес към индийското си наследство и историята на страната.
— В този свят Източноиндийската компания е изгубила битката при Пласи и след като отблъсква британците, набабът не губи време и се отървава от бившите си френски съюзници. В продължение на сто години Колката е ярка скъпоценност на науките, образованието и търговията.
— Доктор Синг, сещате ли се за онова странно, студено и прекрасно чувство, за което говорехте? — попита Еверет. — Усещам го в този момент. — И това бе мигът, когато можеше да отхвърли всички тези светове на чудесата, науката и алтернативната наука и да ги насочи към важните въпроси, онези, които изискваха доверие. — Доктор Синг, искате ли да научите повече за другия Теджендра Синг? Мога да ви разкажа. Мисля, че трябва. Израснал е в същото село, Батвала. Семейството му емигрира през 1974 година. От него винаги се е очаквало да се отличи ярко.
Доктор Синг се усмихна. Да, помисли си Еверет. Пенджабски родители, пенджабски баба и дядо. И от мен се очаква много.
— Подобно на вас, и той се е насочил към точните науки, към квантовата физика. Мисля, че майка му и баща му са щели да бъдат по-доволни, ако е станал хирург. Не зная защо е избрал този раздел от физиката. Може би защото задава наистина големите въпроси, като например какво е реалността. Може би защото отговорите, които дава, са неудобни. Може би, не знам, дали това е възможно? Може би стените между световете не са толкова твърди, колкото си мислим и понякога през тях се просмукват разни неща. Може би сънищата и виденията и прозирането в бъдещето, може би съществуват мигове, когато човек се докосва до друго свое „аз“. Както когато понякога галите котка и видите и почувствате искрите на статичното електричество. Те са като статичното електричество между световете. Но понякога си мисля, че не можем наистина да разберем защо хората правят нещо. Кръстил ме е на името на човека, който е измислил Теорията за многото светове… или поне го е направил в нашия свят. Хю Еверет.