— Може ли да ме чуе отвън? — въпросът бе зададен на бойния костюм.
Да. Сега.
— Кой си ти? — попита Еверет М.
Двойникът му се усмихна притеснено, като обърна глава настрани. Еверет М би направил същото. Колко още му беше известно?
— В известен смисъл аз съм ти… но можеш да изпиташ силно безпокойство, ако разговаряш със своя двойник, така че няма да наричам себе си Еверет.
Само че съм се срещал със своя двойник, помисли си Еверет М. И тогава не изпитах силно безпокойство. Бях хладнокръвен, спокоен и напълно рационален. Но ти не го знаеш. И това е едно малко преимущество в моя полза.
— Наричай ме това, което съм — каза двойникът на Еверет М. — Наричай ме Наан.
— Приличаш на мен.
— Не е само до приликата, Еверет. В съвсем реален смисъл аз съм ти. Открихме твоята ДНК в базата ни от данни и я използвахме, за да построим този аватар. Смятаме, че може да не си толкова враждебно настроен към нещо, което прилича и се държи — и звучи — като теб. Имаме твоята ДНК, и все пак ето те пред нас. Това ни обърква.
— Изчисти тази кал от мен. — Еверет излъчи мисълта движи се към бойната броня. Механизмът на Трин се напрегна, но Наан веществото бе залепнало здраво около него.
— Не, не мисля, Еверет. Вече видях на какво са способни тези Трин пулсатори… и го почувствах. Каквото и да бъде сторено на мен или на която и да е част от мен… всички го чувстваме. Аз го чувствам. Имаш ли представа какво е? Все едно да изтръгнат част от теб. Отново и отново, и отново. Гори, Еверет. Гори.
— Какво искаш от мен?
Наан двойникът сви рамене:
— Озадачаваш ни. Твоята технология ни се съпротивлява. Всичко минава през теб. Не можем да го асимилираме. Мислехме, че разбираме вашата технология. Вие разработвате технология, с която да ни изтребите, ние използваме събраното знание, за да я заобиколим. Това е нещо, което досега не сме виждали. В общото ни съзнание няма нищо по този въпрос. Кой си ти? Откъде си?
Още веднъж леко преимущество. То не знае за Трин. Не знае за Земя 4. Не знае, че изобщо не съм от този свят. Но може да почака, докато размисля върху всичко това, а аз умирам от глад. Трябва да поема риск.
— Казвам се Еверет М Синг. Не съм от този свят. Идвам от Земя 4.
Наан двойникът мигна два пъти с насекомоподобните си очи.
— Изпращам тази комуникация до Съзнанието на Наан. Земя 4. Да. Имаме спомен за нея. Разполагам с колективните спомени на шестте милиарда човеци, които сме асимилирали, но все още има много познания, които предстои да интегрираме. А, да. Паралелни вселени. Един момент. — Наан двойникът наклони глава леко, сякаш опитваше да чуе по-добре през стаята интересен разговор. — Разумът на Трин. Това не е човешка биология. Ето защо не можем да я асимилираме.
Да асимилирате мен, помисли си Еверет. Да претопите мен в шест милиарда други. Да дадете на мен злокобни очи на насекомо. И ето го третото ми преимущество: от друга вселена съм.
Наан двойникът го изучаваше. Еверет М можеше да отвърне на погледа му без ужас и да забележи разликите, детайлите, в които двойникът не е напълно съвършен. Разбира се, очите. И бойният му костюм очевидно бе част от кожата на двойника: краката бяха боядисани в сиво, вместо посивели от топящия се сняг. Косата не се движеше съвсем правилно. Приличаше на косите на рисуваните триизмерни персонажи по филмите, сякаш се движеше под вода. Също както той бе сканирал Наан със собствените си сензори, така и те трябваше да са сканирали него отвън навътре. Още веднъж опита да задвижи бойния костюм със силата на волята си. Не. Но откъде знаеха каква е неговата ДНК? Освен ако…
Този път Еверет М потисна вика си. И осъзна едно нещо за храбростта. Храбростта се нуждае от публика. Тя е за останалите. Когато си сам, на чужд свят, в компанията на натрупана нанотек маса и познанията на шест милиарда някогашни живи хора — които по един или друг начин са били ти, — няма храброст. Има изобретателност. И има оцеляване. И докато Еверет М го осъзнаваше, разбра, че и със страха е същото. Страхът също се нуждае от публика. Никой, който е сам, не може да се страхува.
Въздушният кораб е на десет минути от нас, каза бойният костюм.
— Може би ще ти е интересно да знаеш, че току-що получих прогнозата колко време ще ни е нужно, за да асимилираме технологията на Трин — каза Наан двойникът. — Някъде в рамките на шест месеца.