Отрядът беше във формация. Първи тръгнаха двама войници, следвани от Теджендра и Еверет с лейтенанта помежду им, после още двама войници, след тях Шарки и ариергардът от още двама. На Еверет Теджендра му изглеждаше ужасно смален и уязвим. Искаше му се да има какво да му даде, за да го накара да се почувства по-силен, да го увери, че всичко е под негов контрол. Не пистолет. Оръжието не ти вдъхва такава увереност. Човек използва оръжие, когато е изчерпал всички останали възможности.
— Влизаме — нареди лейтенант Кастинидис. — Цивилни: ще атакувате врага само по изрична моя заповед. По всяко време ще изпълнявате нарежданията ми автоматично и моментално, без забавяне или въпроси. По всяко време.
Еверет забеляза беглата усмивка на Теджендра зад приведения гръб на лейтенанта. Изражението на очите също му беше познато: пенджабската неуважителност към авторитета. Военни глупости.
Дървеното стълбище се виеше надолу покрай стените на кулата. Централната ѝ част бе заета от тежко скеле от греди, на което висяха комплект камбани. И в неговата Куинс Тауър беше същото, припомни си той. Беше ги чувал да бият в дните на дипломиране. Дървените стъпала скърцаха тревожно под тежестта на бойните брони на войниците. Еверет реши, че не е добра идея да се предоверява на парапета. Едно предупреждение беше достатъчно.
Малко по-нагоре по стълбите се чу вик. Високоговорителите на шлемовете правеха гласовете им едни и същи:
— Ей, вижте. Прилепи в камбанарията.
От гредите, които носеха камбаните на Импириъл Юнивърсити, висяха тъмни сенки като мъртви есенни листа, редове и редове от тях, увити в черни кожени криле. Еверет спря и се вгледа по-внимателно. Нещо не беше наред. Не съвсем като при бозайници. Бронираните леви ръце на войниците прихванаха целта. Тялото на Еверет се изпълни с болка, когато електромагнитните оръжия започнаха да се зареждат за изстрел.
— Не стреляйте — изкомандва лейтенант Кастинидис. — Веднага щом стреляме, ще разберат, че сме тук. Уинкълман, сканирай в долния обхват.
Войникът най-долу — другата жена в отряда, както бе разбрал Еверет, докато чакаше на външния док войниците да херметизират шлемовете си — вдигна скенера си. Прокара го бавно и методично през вътрешността на кулата. Електромагнитните ръкавици не се отделяха от целите си.
— Няма активност — обяви най-накрая редник Уинкълман.
— Не са мъртви.
— Но не са и живи.
— Продължавайте — нареди лейтенант Кастинидис.
Нито живи, нито мъртви. Еверет откри, че е затаил дъх и ходи на пръсти покрай шумолящите греди от спяща нанотехнология. Това ли беше останало от изследователите и студентите в Импириъл, онези, за които евакуационните самолети така и не бяха дошли? Замисли се за Колет Харт, на практика голямата му сестра, почти приятел, почти леля, от Импириъл на неговия свят. И в този свят ли беше работила с Теджендра Синг? Дали името ѝ беше присъствало в списъка с гении за евакуация, или останките ѝ бяха пръснати в стотиците прилепи на смъртта и Наан?
Едва дочака да достигнат дъното на кулата. Поредният ритник от лейтенанта накара вратата да отлети. В мрачната вътрешност на кулата нахлу светлина. Войниците закрачиха по поръсения със снежец двор — бронзово върху бяло. Евърнес изпълваше половината небе над главите им, прекалено голям, за да се приземи сред наблъсканите сгради с лекционни зали и изследователски комплекси.
Редник Уинкълман протегна ръка. Всички замръзнаха. Тя се завъртя в кръг, вдигнала високо скенера.
— Засичам Наан активност. — Еверет почувства как стомахът му се свива от страх. — От ниско ниво, малко над фоновото равнище. Получавам дребни, случайни пикове навсякъде около нас. Нищо сериозно. Има високо покачване в кривата на североизток, някъде около площад „Хайд Парк Корнър“.
— Променете честотите — нареди лейтенант Кастинидис. — Код 387. — Всички войници докоснаха левите си ръкавици. Потекоха цифри.
На една честота пред Наан, помисли си Еверет.
— Ще ми е доста по-спокойно без онзи голям, фантастичен въздушен кораб над главите ни. Сигурно грее като коледна елха на всички честоти — отбеляза лейтенантът и махна с ръка на отряда да продължи.
Стъпки от ботуши в снега.
Камерите. Внимавай за камерите. Камерите те наблюдават. Шарлът Вилие бе запознала накратко Еверет М с дизайна и метода на управление на въздушните кораби от Земя 3 още в колата на път за Земен порт 1. Имаха камери навсякъде по фюзелажа. Много камери. Дизайн на въздушния кораб, как да пилотира бръснача, основни инструкции по експлоатацията на бойния костюм на Трин, тайни пароли, кратка история на Земя 1 — толкова много за възприемане и запаметяване, но пък ако забравеше и най-малката подробност, можеше да се изложи на истинска опасност.