Напоследък неведнъж си бе представяла как седи на бюрото в кабинета си, потънала в данните върху компютърния екран пред себе си — сложните изчисления, които един ден може би щяха да отключат тайните на вселената. И тогава някакъв шум нарушаваше концентрацията й — звукът на едно въображаемо дете, влязло в кабинета й.
Тя вдигаше глава. Погалваше една мека бузка.
— Мамо, може ли днес да пуснем хвърчилото ми?
В сценария, разиграващ се в главата й, Джейн се усмихваше и се извръщаше от компютъра, изоставяйки търсенето на тайните на вселената, за да изследва небесата по друг, много по-важен начин.
Звукът от пускането на водата в съседната кабинка я изтръгна от бленуването й. Преди да може да пуска хвърчила, трябваше да се справи с предстоящото й тази нощ — да съблазни един непознат, запознат със съблазняването много повече от нея, която през живота си бе имала само един любовник.
Джейн си представи бледото, слабо тяло на Крейг, голо, ако не се броят черните чорапи, които носеше заради лошото си кръвообращение. Ако тя не беше в цикъл или той нямаше мигрена, двамата правеха любов почти всяка събота вечер, но всичко свършваше бързо и не беше особено вълнуващо. Сега се срамуваше, че толкова дълго бе търпяла подобна неудовлетворителна връзка и си даваше сметка, че причината беше самотата.
Общуването с мъже открай време беше проблем за нея. В училище съучениците й бяха прекалено големи за нея — затруднение, което бе останало, дори след като получи титлата си. Не беше грозна и доста от колегите й я канеха да излязат заедно, но всички бяха поне двайсет години по-възрастни от нея и тя бе усещала някакво смътно отблъскване. Мъжете, които я привличаха, онези на нейните години, бяха студенти, които посещаваха часовете й, а да излиза с тях бе в разрез с принципите й. В резултат започнаха да я смятат за надменна и престанаха да я канят на срещи.
Това най-сетне се промени, когато бе получила стипендията от „Прийз“. Тя изучаваше топ кварки като част от крайната цел на всеки физик, търсенето на Теорията на великото обединение, онова простичко уравнение, подобно на айнщайновото E=mc2, което щеше да обясни всички части на вселената. Крейг бе един от учените, които бе срещнала по време на семинар в Университета на Чикаго.
В началото реши, че е открила мъжа на мечтите си. Ала макар че двамата можеха да обсъждат мисловния експеримент на Айнщайн, без да се отегчат, те никога не се смееха и не си доверяваха онези най-съкровени тайни, които Джейн винаги си бе представяла, че любовниците споделят един с друг. Постепенно прие, че физическата им връзка не бе нищо повече от удобство и за двамата.
Де да можеше тази връзка да я бе подготвила да съблазни господин Бонър. Знаеше, че мъжете не я намират за сексапилна и можеше единствено да се надява футболистът да се окаже от онези отвратителни типове, които не ги беше грижа с кого правят секс, стига само да са физически задоволени. Боеше се той да не усети измамата, но поне щеше да е опитала, да има някакъв шанс.
Пък и нямаше друг избор. Никога не би използвала банка за сперма и да рискува да роди изключително надарено дете, което да израсне като нея — различно и самотно, откъснато от всички около себе си.
Бъбренето заглъхна, когато останалите жени излязоха от тоалетната. Джейн знаеше, че не може да се крие до безкрай, а и ненавиждаше мисълта, че се е свила уплашено тук, затова най-накрая отвори вратата. Докато се подаваше от кабинката, улови отражението си в огледалата насреща и за частица от секундата й се стори, че то принадлежи на някой друг.
Джоди беше настояла професорката да си пусне косата и дори бе донесла маша, така че сега леко разрошени кичури падаха около лицето й. Джейн намираше тази прическа за леко небрежна, но се надяваше съседката й да е права в твърдението си, че всеки мъж би я сметнал за секси. Разреши на младата жена да я гримира, което тя бе сторила с щедра ръка. Не възрази, защото обичайното й бледорозово червило и леката светлокафява спирала не й се струваха подходящи за проститутка, дори да е наистина изискана.