— Ето тук, Роузбъд.
Препъвайки се, Джейн прекрачи прага, през който мъжът я дръпна и се озова в спалнята му, като продължаваше да се чуди как някой толкова несръчен като нея бе успял да го възбуди. Но нали беше жена, напомни си тя, а той имаше манталитета на пещерен човек. В пияното си състояние навярно бе решил, че всяка става. Така че трябваше да е благодарна, че я влачи в бърлогата си за панделката, а не за косата.
Бонър натисна едно копче и вграденото осветление огря огромно легло, върху което имаше одеяла, но не и пухени завивки. Прозорците насреща му бяха с щори и въпреки скрина, удобния на вид стол и двете нощни шкафчета, стаята изобщо не беше претрупана.
Той пусна панделката и се обърна, за да затвори вратата. А после я заключи, което накара Джейн да преглътне с усилие.
— Какво правиш?
— Някои от приятелите ми имат ключ от апартамента. А предполагам, че нямаш мерак за компания. Ако греша…
— Не, не. Не грешиш.
— Сигурна ли си? Някои НСД специализират в груповите изпълнения.
— ДСН. И те са от трето ниво. Аз все още съм на първото. Може ли да загасим осветлението, ако обичаш?
— Е, как ще те виждам, ако го направим?
— През щорите влиза достатъчно лунна светлина. Сигурна съм, че ще виждаш съвсем добре. А и така ще бъде по-загадъчно.
И без да дочака съгласието му, тя изтича до ключа за лампите и ги угаси. Начаса стаята бе окъпана от лъчите лунна светлина, процеждаща се между щорите.
Той се приближи до леглото и като й обърна гръб, свали полото си през главата. После го метна настрани, при което мускулите на раменете му се издуха за миг.
— Можеш да си сложиш дрехите на онзи стол.
С разтреперани колене, Джейн отиде до стола, който й посочи. Сега, когато настъпи решителният миг, бе скована от страх, който дори наркотиците не можеха да преодолеят напълно. Едно беше да планира всичко на теория, съвсем друго — да се изправи пред реалността да прави секс с непознат.
— Не искаш ли първо да поговорим малко? Да се поопознаем.
— Изгубих интерес към приказките в секундата, в която прекрачихме прага на спалнята.
— Разбирам.
Обувките му тупнаха на пода.
— Роузбъд?
— Да?
— Не сваляй панделката.
Джейн стисна облегалката на стола за опора.
Куотърбекът се обърна към нея и с едно движение на пръстите разкопча дънките си. Лунните лъчи падаха върху голите му гърди и бедра. Възбудата му беше толкова очебийна, че Джейн не бе в състояние да откъсне очи от нея. Тя ли беше направила това?
В следващия миг той й закри гледката, като приседна на ръба на леглото и се зае да си събува чорапите. Босите му стъпала бяха прави и тесни, по-дълги от тези на Крейг. Джейн пое дълбоко дъх, опитвайки да се успокои и си свали обувките.
Останал само по разкопчаните дънки, Кал се изтегна върху леглото, облягайки се на възглавниците. Тя посегна към копчето на сакото си, а той кръстоса ръце зад главата си и я зяпаше.
Когато пръстите й докоснаха закопчалката, усети как вълни от паника карат кожата й да настръхне. Трябваше да се овладее. Какво значение има, ако я зърне гола? Не е като да има нещо необикновено под дрехите си, а отчаяно се нуждаеше от него. Сега, когато го беше видяла, не можеше да си представи някой друг като баща на детето си.
Но ръката й сякаш бе парализирана. Забеляза, че ципът му се бе отворил още малко, разкривайки тясната пътечка от косъмчета, спускаща се по плоския му корем.
„Направи го!“, изкрещя мозъкът й. „Нека те види!“
Ала пръстите й отказваха да помръднат.
Той продължаваше да я наблюдава безмълвно. В погледа на тези сурови очи нямаше мекота. Нито помен от нежност. Нищо, което да й вдъхне увереност.
Докато се мъчеше да се отърси от вцепенението си, Джейн си спомни, че Крейг изобщо не си падаше по любовната игра. Беше й казвал, че за мъжете единственото, което има значение, е крайният резултат. Кал вероятно щеше да е доволен, ако просто го остави да го направи. Тя тръгна към леглото.
— В най-горното чекмедже в банята има презервативи, Роузбъд. Донеси ги.
Въпреки че това усложняваше нещата, остана доволна от това доказателство за умението му да оцелява. Може и да не беше някой интелектуален тип, но явно притежаваше съобразителност, ценно качество, което да предаде на едно дете.