Джейн пъхна ръце в джобовете на сакото си и помисли, че през следващите няколко месеца не я очакваха лесни успехи. Ето че вече се бе провалила на изпита за дране на катерици.
Не изгаряше от желание да влезе вътре, затова отиде в другия край на верандата, където ярко оцветен ветрен конус плющеше иззад ъгъла на покрива. Къщурката беше сгушена в подножието на планината и напълно заобиколена от гора, ако не се броеше една просека отстрани и градината отзад. Мъглата, забулила далечните върхове, я накара да разбере защо тази част от Апалачите се наричаше Смоуки Маунтънс — димящите планини.
Бе толкова тихо, че Джейн можеше да чуе как една катерица топурка в голите клони на близкия дъб. До този миг не си беше давала сметка колко шумен може да бъде един град, дори и спокойно, неголямо градче. Някъде изпука клонка, а после се чу грачене на врана. Жената вдиша дълбоко обичайния за ранната пролет влажен, хладен горски въздух. От гърдите й се откъсна дихание и тя отново прекоси верандата, връщайки се при вратата. Вече бе научила за Ани Глайд достатъчно, за да си даде сметка, че старицата ще сметне всяко отстъпление за признак на слабост.
Прекрачи прага и се озова право в малка, претрупана дневна, която бе причудлива смесица от остаряло и нелепо с ново и подбрано с вкус. Върху мек опушеносин килим бяха пръснати най-различни износени мебели, тапицирани във всякакви материи — от избелял брокат до прокъсано кадифе. Единият крак на позлатената по ръбовете масичка беше счупен и поправен що-годе със сребристо тиксо, а по прозорците висяха тънки дантелени завеси, завързани с избледнели червени пискюли.
До една от стените, изправен до старо каменно огнище, стоеше очевидно скъп шкаф със стереоуредба. Върху грубо изсечена лавица над огнището бяха натрупани най-различни дреболии, включително и керамична ваза с формата на китара, в която имаше паунови пера, футболна топка, препариран фазан и снимка на мъж, който й се стори познат, макар да не можеше да се сети откъде.
През малък свод вляво се виждаше част от кухнята. Линолеумът на пода бе започнал да се бели, но печката беше изключително модерна. Друга врата вероятно водеше към спалните в задната част на къщата.
Ани Глайд се отпусна с усилие в един тапициран люлеещ се стол, докато Кал крачеше напред-назад с гневно изражение.
— … а после Рой каза, че си вдигнала пушката срещу него и ми заяви, че няма да припари отново тук без депозит от петстотин долара. Невъзвръщаем!
— Рой Потс не знае разликата между чука и дебелото си черво.
— Рой е най-добрият майстор по тези места.
— Донесе ли ми новия диск на Хари Коник Джуниър? Ето какво наистина искам, а не някакъв си глупав майстор да ми се вре в работите.
Кал въздъхна.
— Да, донесох го. В колата е.
— А че иди ми го донеси, де. — Тя махна към вратата. — И като се върнеш, да преместиш оная тонколона — много е близо до телевизора.
В мига, в който внукът й излезе, сините очи на старицата се впиха пронизващо в Джейн, която бе обзета от странното желание да падне на колене и да изповяда всичките си грехове, но подозираше, че сприхавата бабичка сигурно щеше да я плесне по главата.
— На колко си години, момиче?
— Трийсет и четири.
Другата жена се замисли.
— А той на колко си мисли, че си?
— Двайсет и осем. Но не аз му го казах.
— Обаче не си поправила заблуждението му, нали?
— Не. — Въпреки че не я бяха поканили да седне, тя се намести в края на овехтял кадифен диван. — Той иска да кажа на всички, че съм на двайсет и пет.
Ани се полюля на стола си, преди да попита:
— Ще го направиш ли?
Джейн поклати глава.
— Кал каза, че преподаваш в колеж. Това трябва да означава, че си страшно умна.
— За някои неща — да. Но не и за други, предполагам.
Бабата кимна.
— Калвин не търпи глупостите.
— Знам.
— Трябва му и малко лекомислие в живота.
— Боя се, че това не го умея. Биваше ме, когато бях малка, но вече не.
Ани вдигна очи към Бонър, който тъкмо влизаше.
— Когато чух колко набързо сте се оженили, си рекох, че може да те е изиграла, както майка ти стори с баща ти.
— Двете ситуации са напълно различни — глухо каза той.
Старицата наклони глава към Джейн.
— Дъщеря ми Амбър беше бедняшко момиче, прекарващо времето си тичайки подир момчетата. Заложи капан на най-богатото момче в града. — Тя се изкиска. — И го улови. Внукът ми беше примамката.