— Поне две дузини.
Тя го стрелна с поглед, за да провери дали се шегува, но той бе отишъл да разгледа пищно украсения махагонов шкаф, в който имаше електронно оборудване.
— Не мога да повярвам колко си коравосърдечен.
Всъщност, изобщо не знаеше защо се опитва да накара някой толкова себичен и интелектуално ограничен да надскочи възможностите си.
— По-добре не казвай това пред кредиторите на Дуейн. Доста от тях най-сетне ще си получат парите, защото аз купих това място. — Кал издърпа едно чекмедже. — Определено си е падал по порното. Тук трябва да има няколко дузини филми.
— Страхотно.
— Гледала ли си „Парти без бельо“?
— Това беше! — Джейн отиде до шкафа, бръкна в чекмеджето и грабна колкото касети можа. Купчината беше толкова голяма, че трябваше да я подпре с брадичка и се отправи към вратата в търсене на кошче за боклук. — От днес нататък в тази къща няма да има нищо, забранено за деца.
— Точно така! — извика той подире й. — За теб сексът служи единствено за забременяване.
Сякаш я изритаха в стомаха. Спря на най-горното стъпало и се обърна към него.
Той я гледаше яростно с пронизващите си очи, сложил ръце на хълбоците си и вирнал брадичка, и Джейн изобщо не би се учудила, ако й предложеше да излязат навън и да решат въпроса с юмруци. За пореден път си даде сметка колко е безсилна да се оправя с този мъж. Със сигурност трябваше да има по-добър начин от заяждането.
— Така ли искаш да прекараме следващите три месеца? — тихо попита тя. — Като непрекъснато се нападаме един друг?
— Защо не?
— И двамата ще бъдем нещастни. Моля те! Нека сключим примирие.
— Искаш мир?
— Да. Нека престанем с обидите и заяжданията и опитаме да се разбираме.
— Забрави, професоре. — Той я изгледа продължително, а после се приближи, бавно и заплашително. — Ти си тази, която постави началото на малката ни мръсна война и сега ще си носиш последствията.
Мина покрай нея и пое надолу по стълбите.
Джейн остана на мястото си, с пулсиращи слепоочия, докато той излизаше навън. Миг по-късно чу как джипът потегли. Ужасно потисната, тя се завлече в кухнята и изхвърли видеокасетите в кофата за боклук.
Неизменният за семейство Сноупс кристален полилей висеше над шкафове и уреди, издържани в черен гранит, от който мястото приличаше на крипта. Ефектът се подсилваше допълнително от черния мраморен под. Кътчето, отделено за закуска, имаше очарователен еркерен прозорец, от който се разкриваше прекрасен изглед. За съжаление, красивата гледка се конфронтираше с вградена пейка, тапицирана с кървавочервено кадифе, и тапети с десен от металически червени рози, разлистили се толкова широко, сякаш всеки миг щяха да увехнат. Цялото място бе като декорирано от Дракула, но поне изгледът беше приятен и Джейн реши да се настани тук, докато се посъвземе и събере сили.
През следващите няколко часа прибра хранителните продукти, които им бяха доставили, проведе телефонни разговори, за да уреди разни недовършени неща в Чикаго, написа набързо съобщение на Каролайн и мисли сериозно. С наближаването на вечерта тишината в къщата стана плътна и потискаща. Тъй като за последен път беше яла съвсем рано сутринта, се зае да си приготви нещичко за хапване от слабо заредения килер.
Стоките, които им бяха доставили, включваха многобройни кутии със зърнена закуска „Лъки Чармс“, шоколадови кексчета, пълни с крем, бял хляб и пушена наденица. Това беше или идеята на някой селяндур за изискана кухня, или мечтаната диета на деветгодишно дете, но и в двата случая изобщо не беше по вкуса й. Тя предпочиташе храната си прясна и възможно най-близо до естественото й състояние. Спирайки се на печен сандвич със сирене, направен от подобен на стиропор хляб и гумени парчета от изкуствено сирене, тя се настани на червената пейка, за да хапне.
Докато приключи, събитията от деня най-сетне си казаха думата и искаше единствено да се пъхне в леглото, за да се наспи, ала куфарите й не бяха във фоайето. Кал явно ги бе прибрал, докато тя разглеждаше къщата. За миг си припомни ужасната спалня и се зачуди дали не се очаква да я дели с него, но начаса прогони тази мисъл. Той избягваше и най-беглия физически контакт с нея, затова нямаше защо да се бои, че би могъл да прояви сексуална агресия.
Тази мисъл трябваше да я успокои, но не го стори. У него имаше нещо толкова неудържимо мъжко, че тя неволно се чувстваше застрашена. Можеше само да се надява, че превъзхождащият й интелект ще надделее над физическата му сила.