Не само че подмолните течения на напрежението между родителите на Бомбардировача я караха да се чувства неудобно, но и напоследък стомахът й не беше особено предсказуем и никак не й се искаше да рискува с разговори за очни ябълки и свински глави.
— Кал ни каза, че си физичка — рече Лин. — Истински съм впечатлена.
Джим се изправи от стола.
— Жена ми не завърши гимназия, така че понякога се смущава в присъствието на високообразовани хора.
Лин изобщо не изглеждаше смутена и Джейн почувства, че Джим Бонър започва да й става неприятен с далеч не толкова деликатните си подигравки. Съпругата му може и да бе готова да пренебрегне държанието му, но не и тя.
— Няма абсолютно никаква причина за смущение — заяви тя с равен глас. — Някои от най-големите глупаци, които познавам, са с висше образование. Но защо ли ви го казвам, доктор Бонър? Сигурна съм, че и сам сте го виждали.
За нейна изненада той се усмихна. След това пъхна ръка под яката на жена си и разтърка врата й с фамилиарността на някой, който го правеше от близо четири десетилетия насам. Жестът беше толкова интимен, че Джейн изведнъж почувства, че е нагазила във води, които бяха прекалено дълбоки за нея, и й се прииска да си бе държала устата затворена. Каквито и проблеми в брака си да имаха тези двамата, очевидно съществуваха от години и не й влизаха в работата. Животът й бе наситен с предостатъчно собствени брачни противоречия, за които да се тревожи.
Джим се отдръпна от жена си.
— Трябва да вървя или ще закъснея за визитация. — Обърна се към снаха си и я стисна приятелски за ръката, след което се усмихна на сина си. — Приятно ми беше да се запознаем, Джейн. Ще се видим утре, Кал.
Бащинската му обич беше очевидна, ала Джейн забеляза, че докато излизаше, дори не погледна съпругата си.
Кал сложи пакет с колбаси и сирене върху кухненския плот и когато чу външната врата да се затваря, се обърна към майка си.
Тя отвърна на погледа му със съвършено самообладание и Джейн усети, че невидимата бариера, издигала се около нея до този миг, изчезна в секундата, в която съпругът й си отиде.
Бомбардировача изглеждаше разтревожен.
— Защо те нарича Амбър? Не ми харесва.
— В такъв случай ще трябва да говориш с него, не е ли така? — Тя се усмихна на Джейн. — Като познавам Кал, едва ли ще му мине през ум да те заведе другаде, освен в „Планинаря“. Ако искаш да разгледаш някои от местните магазини, с удоволствие ще те разведа. След това може да обядваме заедно.
— Много би ми харесало.
Кал пристъпи напред.
— Хайде, Джейн, не е нужно да се опитваш да бъдеш любезна. Мама разбира. — Той прегърна майка си през раменете. — Точно сега Джейн не може да отдели никакво време, но не иска да нарани чувствата ти. Прие поканата ти, въпреки че би искала да откаже.
— Напълно разбирам. — Изражението на Лин красноречиво говореше, че изобщо не схваща. — Естествено, че работата ти е по-важна от това да излизаш по срещи. Забрави, че попитах.
Джейн бе ужасена.
— Не, наистина…
— Моля те. Не е нужно да ми обясняваш. — Обърна й гръб и прегърна сина си. — Имам работа в църквата. Да бъда майка на свещеника се превръща в същинска професия. Ще ми се Итън да се ожени. — Тя хвърли хладен поглед през рамо към Джейн. — Надявам се да можеш да отделиш малко време за нас в събота вечерта.
Джейн почувства неизречения укор.
— За нищо на света не бих го пропуснала.
Кал изпрати майка си до вратата, където двамата поговориха малко, а след това се върна в кухнята.
— Как можа да го направиш? — попита го тя. — Изкара ме същински сноб пред майка ти!
— Какво значение има?
Той изпъна крак, за да извади ключовете на колата от десния джоб на дънките си.
— Значение? Това беше недвусмислена обида към нея.
— Е, и?
— Не мога да повярвам, че си толкова тъп.
— Сега схванах. — Той сложи ключовете върху кухненския плот. — Искаш да бъдеш горещо обичаната снаха. Това е, нали?
— Просто искам да бъда любезна.
— И защо? За да започнат да те харесват, а после, когато разберат, че се развеждаме, да бъдат съкрушени?
В стомаха й се сви кълбо от тревога.
— Какво точно се опитваш да кажеш?
— Те вече оплакаха загубата на една снаха — тихо отвърна той. — Няма да допусна да го преживеят отново. Когато научат, че се развеждаме, искам да отворят бутилка шампанско, за да отпразнуват, че най-големият им син се е отървал най-сетне от един лош брак.