— Дяволски си права.
Леко свиване на рамене.
— Открай време предпочитам друг тип мъже.
— И какъв е този тип?
— Ами, не толкова едри. Не така шумни. Изискани мъже. Учени.
— Като доктор Крейг Елкхарт? — Той буквално изплю името.
— Какво знаеш за него?
— Само, че те е зарязал заради двайсетгодишна секретарка.
— Не беше секретарка. Въвеждаше данни. И той не ме заряза.
— Аз чух друго. Отървал се е от теб като от непотребна дрипа.
— Нищо подобно. Разделихме се по взаимно съгласие.
— Взаимно съгласие — друг път.
— Вдигаш пара, защото нараних гордостта ти, когато ти казах, че не ме привличаш.
— Срещнал съм немалко лъжкини в живота си, но никоя не може да се сравнява с теб. Признай си, професоре. Възбуждам те толкова, че едва издържаш. Стига да поискам, само след трийсет секунди вече ще си гола и ще се молиш да го направя.
— Няма нищо по-жалко от застаряващ мъж, който се хвали с повяхващите си сексуални умения.
— Повяхващи!
Джейн видя как по скулите му бавно се разлива червенина и разбра, че най-сетне го беше направила. Беше стигнала твърде далеч и сега трябваше да си затвори устата.
— Не се тревожи, Кал. Все някъде ще се намери жена, която да я е грижа достатъчно, за да ти отдели нужното време.
Червенината стигна до ушите му.
Тя го потупа по гърдите.
— А ако и това не подейства, чувала съм, че имплантите вършат чудеса.
Светлите му очи се разшириха, сякаш не можеше да повярва на чутото.
— Мисля, че има и устройства, които не изискват хирургична намеса, а използват налягане и вакуум. Ако се наложи, може дори да измисля някое специално за теб.
— Дотук беше! — Червенината се оттегли от лицето му и преди Джейн да разбере какво става, той наведе рамо, подпря го внимателно на корема й я вдигна. — Опа, сладурче!
Тя установи, че се взира в дъното на дънките му — протъркан плат, опънат върху стройни, мускулести хълбоци. Усети, че й се завива свят и не беше сигурна дали се дължи само на притока от кръв в главата й.
— Кал?
— Аха?
— Моля те, пусни ме.
— След минутка. — Излезе във фоайето, като вървеше внимателно, заради бременността й. Беше сложил ръка зад коленете й, за да я задържи на място и докато се изкачваше по стълбите, я потупа по голото бедро. — Просто стой неподвижна и всичко ще бъде наред.
— Къде отиваме?
— Да посетим Злата кралица.
— Злата кралица? Какви ги говориш? Пусни ме!
— Сега помълчи — каза той, когато достигнаха последното стъпало. — Трябва страшно да се съсредоточа, за да не се обърна твърде бързо и да ударя главата ти в стената, че току-виж си получила сътресение на мозъка, от което коефициентът ти на интелигентност може да падне до нивото на обикновените човешки същества и да започнеш да се държиш като такова.
— Спалнята ми е ей там.
— Обаче Злата кралица е насам.
И той се насочи към своята стая.
— Каква зла кралица? За какво говориш? Пусни ме веднага или ще запищя, сякаш тук се извършва убийство, а след това наистина ще се погрижа да има такова.
— Вече скрих всички електрически уреди и не възнамерявам да вземам душ, ако преди това не съм те заключил в дрешника.
Той наведе рамо и Джейн усети, че я слагат върху нещо меко. Вдигна очи и видя собственото си отражение.
Косата й беше разрошена, нощницата й — омотана около бедрата, кожата й — зачервена. Кал, който стоеше до леглото, се приведе напред и погледна към огледалото под балдахина.
— Огледалце, огледалце от стената, коя ще бъде най-гола на земята?
Злата кралица! Джейн сграбчи една възглавница и я метна по него.
— Не си го и помисляй!
Хвърли се към другия край на леглото, ала той я сграбчи за нощницата и я издърпа назад.
— Време е добрият стар Гуфи да изчезне, за да може възрастните да си поиграят.
— Не искам да играя с теб и да не си посмял да ме съблечеш, арогантен задник такъв!
Матракът хлътна, когато Бонър я възседна.
— Нямаше как да не забележа, че твоят наистина си го бива. Какво ще кажеш да го поразгледам по-отблизо?
Посегна към ръба на нощницата й.
— Недей, Кал. — Джейн притисна дрехата към бедрата си, но още докато го правеше, си даде сметка, че всъщност иска той да я съблече. И защо не? Нали бяха женени?