— И какви са те?
— Първо трябва да ме харесваш! И то много!
— Колко си жалка!
С възклицание, пропито от гняв и раздразнение, Джейн сграбчи една възглавница от леглото, запрати я към главата му и изтича в спалнята си.
Няколко секунди по-късно чу как нещо издумка силно, сякаш нечий юмрук се бе забил в стената.
11
Родителите на Кал живееха на една стръмна улица, от двете страни на която се издигаха стари дървета и също толкова остарели къщи. Пощенските кутии бяха обвити с увивни растения, които скоро щяха да разцъфнат, а по верандите имаше бели саксии, които очакваха да се напълнят с пъстри цветове.
Кацнал на върха на един хълм, домът на семейство Бонър беше обрасъл с бръшлян и рододендрони. Беше красива двуетажна къща с кремава мазилка и покрив от извити бледозелени керемиди. Первазите и капаците на прозорците бяха боядисани в същия цвят. Кал спря джипа под един свод встрани, след което слезе и заобиколи колата, за да й отвори вратата.
За миг очите му се спряха върху краката й. Не беше казал нищо за полата и пуловера й с цвят на карамел, въпреки че Джейн беше навила два пъти полата около кръста си, разкривайки поне седем-осем сантиметра от бедрата си, обвити в блед чорапогащник. Помисли си, че той не е забелязал и реши, че трийсет и четири годишните й бедра не могат да се мерят с дългите, изваяни от аеробика крака, с които той беше свикнал, ала възхищението, проблеснало за миг в очите му, я накара да се запита дали пък не греши.
Не помнеше някога да е била толкова объркана. Имаше чувството, че предишната нощ бяха преживели цяла гама от емоции. Докато разговаряла в кухнята, между тях се зароди усещане за близост, каквото тя изобщо не очакваше. Имаше и смях, гняв и похот. Сега именно похотта я притесняваше най-много.
— Косата ти ми харесва — подхвърли Бонър.
Джейн я беше пуснала, бе свалила очилата си и бе отделила двойно повече време от обикновено, за да се гримира. От начина, по който погледът му се плъзна по нея, й се стори, че харесва не само прическата й. Изведнъж той се намръщи.
— Никакви изненади тази вечер, ясно?
— Да. — Тя реши да го подразни, само и само да престане да мисли за предишната нощ. — Не искаш ли да метнеш сакото си върху главата ми, за да си сигурен, че никой от съседите няма да ме види? Ама какви ги говоря! Ако някой ме забележи, винаги можеш да им кажеш, че съм майката на някоя от приятелките ти.
Съпругът й я сграбчи за ръката и я поведе към входната врата.
— Някой ден в близко бъдеще ще ти залепя голямата уста с тиксо.
— Невъзможно. Вече ще си мъртъв. В гаража видях една електрическа ножица за подрязване на жив плет.
— Тогава ще те завържа, ще те метна в някой дрешник и ще те заключа в него с дузина прегладнели плъхове.
Джейн повдигна вежди.
— Много добре.
Той изсумтя и отвори входната врата.
— Тук сме — извика Лин.
Кал я въведе в красиво обзаведен хол, издържан почти изцяло в бяло, с акценти в прасковено и ментовозелено. Джейн едва успя да огледа стаята, когато вниманието й бе привлечено от един от най-поразяващо красивите мъже, които беше виждала някога.
— Джейн, това е брат ми Итън.
Най-младият Бонър пристъпи напред, пое ръката й и я погледна с мили сини очи.
— Здравей, Джейн. Най-сетне се срещаме.
Тя имаше чувството, че се разтопява и реакцията й към него така я изненада, че едва успя да отговори на поздрава му. Възможно ли бе този русокос мъж с изваяни черти и мек глас наистина да е брат на Кал? Докато се взираше в очите му, изпита същия прилив на емоции, който я заливаше понякога, когато видеше новородено бебе или снимка на майка Тереза. Улови се, че хвърля крадешком поглед към съпруга си, чудейки се дали не беше пропуснала нещо.
Той сви рамене.
— Не ме гледай. Никой от нас не може да си го обясни.
— Мислим, че може да е бил сменено дете, като в приказките. — Лин се надигна от дивана. — Той е срамът на семейството. Един господ знае, че останалите имаме списък с грехове, дълъг цял километър, но в сравнение с него изглеждаме дори още по-зле.
— Така и трябва. — Итън гледаше Джейн с абсолютна прямота. — Те до един са изчадия на Сатаната.