Джейн вече бе достатъчно добре запозната с чувството за хумор на семейство Бонър.
— А в свободното си време ти сигурно удряш възрастни дами по главата, за да ги обереш.
Итън се засмя и се обърна към брат си.
— Виждам, че най-сетне си намерил жена, която си я бива.
Кал измърмори нещо под носа си и я изгледа, напомняйки й безмълвно, че от нея се очаква да ги отчужди, а не да се сприятелява с тях. Тя не бе забравила, но и не беше допуснала да мисли твърде много за това.
— Баща ти имаше едно раждане — каза Лин, — но би трябвало да се върне всеки момент. Третото дете на Бетси Уудс. Нали я помниш — тя беше момичето, с което отиде на първия си бал. Мисля, че баща ти е изродил бебетата на всички момичета, с които някога сте излизали и тримата.
— Татко наследи практиката на баща си — обясни Итън. — В продължение на доста време беше единственият лекар наоколо. Сега има кой да му помага, но въпреки това продължава да работи твърде много.
Разговорът напомни на Джейн, че скоро ще й се наложи да си намери лекар. И това нямаше да бъде Джим Бонър.
Сякаш мислите й го бяха извикали като с магия, защото в този миг той се появи на прага. Беше разчорлен, изглеждаше уморен и Джейн видя как по лицето на Лин пробяга тревога.
Джим прекрачи прага и силният му глас отекна в стаята.
— Как така никой не пие?
— В кухнята има кана с маргарити. — Бръчките по челото на Лин се изгладиха и тя тръгна към вратата.
— Ще дойда с теб — каза Джим. — Не мога да понасям тази стая, не и откакто ти и онзи префърцунен декоратор я съсипахте.
Джейн смяташе, че стаята е прелестна и забележката му й се стори несправедлива. Четиримата последваха Лин в кухнята, чието топло борово обзавеждане и подбрани с вкус аксесоари й придаваха уютен провинциален чар. Професорката неволно се зачуди как Кал е в състояние да търпи собствената си крещяща къща, след като беше отраснал в толкова приятно място.
Джим подаде една бира на сина си и се обърна към снаха си.
— Какво ще кажеш за една маргарита?
— Бих предпочела нещо безалкохолно.
— Баптистка?
— Моля?
— Въздържателка ли си?
— Не.
— Намира ни се доста приятно бяло вино. Амбър се превърна в нещо като експерт по вината, нали, миличка?
Думите му звучаха като похвала на горд съпруг, но в тях се долавяше хапливост, която говореше друго.
— Достатъчно, татко. — В гласа на Кал имаше стоманени нотки. — Не знам какво става тук, но искам да престане.
Баща му изпъна рамене и погледите им се сблъскаха. Въпреки че стойката на Кал си остана небрежна, стоманеният блясък в очите му предупреди по-възрастния мъж, че е прекрачил границата.
Джим очевидно не бе свикнал да оспорват авторитета му, ала Бомбардировача явно нямаше никакво намерение да отстъпи. Джейн си спомни как едва вчера бе отрекъл, че с брака на родителите му нещо не е наред.
В този миг Итън се намеси с молба за една бира и нехайна забележка за събранието на общинския съвет. Той вероятно беше умиротворителят в семейството. Напрежението се разсея и Лин попита снаха си за сутринта, прекарана с Ани. Хладината в гласа й не убегна от вниманието на Джейн и тя се досети, че свекърва й се чуди защо прекарва толкова време, помагайки на майка й да засади градината си, а отказва да отдели няколко часа, за да се поразходи из града с нея.
Хвърли поглед към Кал и видя, че по лицето му се беше изписало примирение. Не очакваше тя да удържи на думата си.
За миг я обзе тъга, ала нямаше смисъл да си мечтае за невъзможното, когато знаеше, че му дължи поне това.
— Всъщност ми причинява доста неудобство, но не й го казвайте. Бабката просто не разбира, че всеки час, който отнема от изследванията ми, е час, който никога не мога да си върна.
Последва миг на напрегнато мълчание. Отказваше да погледне съпруга си. Не искаше да види облекчението му, докато тя се излагаше пред неговото семейство. Макар това, което правеше, да я изпълваше с ужас, тя продължи:
— Знам, че градината й е важна за нея, но честно, тя едва ли може да се сравнява с работата, която върша. Опитах се да й го обясня, но нека бъдем откровени, способността й да разбира подобни сложни проблеми е ограничена.
— Защо изобщо иска да ходиш при нея? — рязко каза Джим.
Джейн се престори, че не забелязва войнствеността му, която толкова приличаше на тази на сина му.
— Кой може да обясни прищевките на една старица?