— Да ви кажа ли аз какво мисля? — намеси се Кал. — Джейн има опак нрав, досущ като Ани, и според мен именно затова на баба й е приятно да бъде с нея. Двете имат много общо помежду си.
— Какъв късмет за нас — промърмори Итън.
Бузите й горяха и Кал трябва да бе усетил, че е стигнала до предела на възможностите си, защото насочи разговора към ски ваканцията на Итън. Скоро вече седяха на масата за вечеря.
Джейн направи всичко по силите си, за да изглежда отегчена, докато попиваше и най-малката подробност. Наблюдаваше непринудената привързаност между двамата братя и безусловната обич на Джим и Лин към синовете им. Въпреки проблемите между родителите Бонър, тя би дала всичко, ако можеше да има такова семейство, вместо студения баща, с когото беше отраснала.
На няколко пъти по време на вечерята разговорът се насочи към работата на Джим — интересен случай, който бе имал или пък някоя нова медицинска процедура. Според Джейн описанията не бяха особено подходящи за трапезата, но останалите сякаш нямаха нищо против и тя реши, че сигурно са свикнали. Кал, повече от всички, настояваше за подробности.
Ала най-интересна бе свекърва й. С напредването на вечерята тя говори за изкуство и музика, както и за читателския клуб, който ръководеше и който току-що бе започнал нов роман. Освен това беше отлична готвачка и Джейн усети, че започва да изпитва все по-голямо уважение към нея. Имаше ли нещо, което това някога простичко момиче от планината да не прави добре?
Итън кимна към украсата в средата на масата — кристална ваза с лилии и орхидеи.
— Откъде са тези цветя, мамо? Откакто Джойс Белик затвори магазина си след Коледа, не съм виждал нещо подобно наоколо.
— Взех ги, когато бях в Ашвил в четвъртък. Лилиите започват да повяхват, но все още ми харесват.
За първи път, откакто бяха седнали на вечеря, Джим се обърна към Лин:
— Помниш ли как украсяваше масата, веднага след като се оженихме?
За миг тя застина.
— Беше толкова отдавна, че съм забравила.
— Е, аз пък не съм. — Той заговори на синовете си. — Майка ви береше глухарчета от нечий заден двор, слагаше ги в буркан и ми ги показваше, когато се върнех от лекции, сякаш бяха някакви екзотични цветя, каквито никога не съм виждал. Буркан, пълен с глухарчета, я изпълваше с такова вълнение, каквото другите жени изпитват при вида на рози.
Джейн се запита дали Джим бе възнамерявал да засрами жена си с това напомняне за скромния й произход, но ако беше така, планът му се провали. Лин изобщо не изглеждаше смутена, ала неговият глас внезапно натежа от чувство, което я изненада. Джим Бонър май не изпитваше към скромния произход на жена си презрението, което си даваше вид, че изпитва.
— Толкова се дразнеше — каза тя — и не мога да те виня. Представете си само — глухарчета на масата за вечеря.
— А и не само цветя използваше за украса. Спомням си как веднъж изми няколко камъчета, които й се сторили красиви, и ги сложи в едно птиче гнездо, което намерила.
— При което ти съвсем основателно изтъкна, че птиче гнездо на кухненската маса е отвратително и отказа да се храниш, докато не го изхвърлих.
— Да, така беше, нали? — Той прокара пръсти по дръжката на винената си чаша и се намръщи. — Може и да беше нехигиенично, но определено беше красиво.
— Честно, Джим, изобщо не беше така. — Тя се усмихна — овладяна, спокойна, незасегната от подводните течения на старите чувства, които сякаш бяха залели съпруга й.
За първи път, откакто бяха седнали да вечерят, той срещна погледа й.
— Винаги си харесвала красивите неща.
— Все още ги харесвам.
— Ала сега те трябва да са с етикети.
— А тези етикети ти допадат много повече, отколкото ти харесваха каквито и да било глухарчета и птичи гнезда.
Въпреки обещанието да не се сближава със семейството, Джейн не можеше да понесе мисълта да стане свидетел на още неприятни сцени.
— Как се справяхте през първите години след като се оженихте? Кал каза, че не сте разполагали с пари.
Кал и Итън си размениха поглед, който я накара да се зачуди дали не е засегнала забранена тема. Даде си сметка, че въпросът е прекалено личен, но нали се очакваше да бъде противна, така че какво значение имаше?
— Да, татко, как се справяхте? — попита Итън.
Лин докосна ъгълчетата на устните си със салфетката.
— Прекалено е потискащо. Баща ви ненавиждаше всеки миг от онова време, а аз не искам да разваляме вечерята му.