Ала той не искаше да говорят за Кал и студената му съпруга.
— Трябваше да ме заплюеш в лицето.
— Просто ми се иска да се бяхме запознали с Джейн, преди да са се оженили.
Ненавиждаше лековатия начин, по който бе оправдала прегрешението му спрямо нея, особено след като подозираше, че всъщност изобщо не му беше простила.
— Искам да си те върна, Лин.
— Навярно бихме успели да го разубедим.
— Престани! Не искам да говорим за тях! Искам да говорим за нас и искам да си те върна обратно.
Тя най-сетне се обърна и го погледна. Очите й, сини като планинско небе, не разкриваха нищо.
— Никога не съм си тръгвала.
— Искам те такава, каквато беше.
— Какво ти става днес?
За негово изумление, той усети, че гърлото му се свива, ала въпреки това не можеше да мълчи.
— Ще ми се всичко да бъде както в началото. Желая те лекомислена и весела, да имитираш хазяйката и да ме закачаш, задето съм прекалено сериозен. Искам глухарчета на масата за вечеря и сланина с боб. Искам да се кикотиш толкова силно, че да не можеш да си поемеш дъх, а когато се прибирам у дома, да се хвърляш на врата ми както някога.
Сбърчила разтревожено чело, тя се приближи и сложи длан върху ръката му, на същото място, където го правеше от близо четири години, за да го успокои.
— Не мога да ти върна младостта, Джим. Нито пък съм в състояние да ти върна Джейми и Чери, или да направя всичко както беше някога.
— Знам го, по дяволите! — Той се отърси от допира й, отхвърляйки съжалението й и задушаващата й, безкрайна доброта. — Не става въпрос за тях. Случилото се ме накара да осъзная, че не ми харесва как стоят нещата при нас. Не одобрявам начина, по който си се променила.
— Имаше тежък ден. Нека ти разтрия гърба.
Както винаги, нейната ласкавост го накара да се почувства виновен, недостоен и зъл. Именно злобата го беше тласкала напоследък, карайки го да я предизвиква, да я наранява, докато не унищожи тази ледена сдържаност и не достигне момичето, което бе захвърлил.
Може би ако й дадеше някакво доказателство, че не е чак толкова лош, колкото самият той знаеше, че е, тя щеше да омекне.
— Никога не съм ти изневерявал.
— Радвам се да го чуя.
Не можеше да остави нещата така, позволявайки й да види само част от истината, която държеше да й покаже.
— Имал съм възможност, но никога не съм отивал до края. Веднъж стигнах до вратата на мотела…
— Не искам да слушам.
— Но спрях. Господи, чувствах се страхотно в продължение поне на седмица. Самодоволен и глупашки горд от собствената си моралност.
— Каквото и да правиш на себе си, престани. Веднага.
— Искам да започнем отначало. Мислех си, че може би по време на почивката… ала почти не си говорихме. Защо да не започнем отначало?
— Защото и сега ще го ненавиждаш толкова, колкото и тогава.
Тя бе недостижима като далечна звезда, но въпреки това той трябваше да я докосне.
— Толкова много те обичах. Знаеш го, нали? Дори когато се оставих родителите ми да ме склонят на развод, все още те обичах.
— Вече няма значение, Джим. Роди се Гейб, а после и Итън, и развод така и не последва. Беше толкова отдавна. Няма смисъл да разравяме миналото. Имаме трима прекрасни синове и комфортен живот.
— Не искам удобство! — Силен гняв, подклаждан от раздразнение, изригна в него. — По дяволите! Нищо ли не разбираш? Исусе, мразя те! — През целия им живот заедно никога не я бе докосвал грубо, ала сега я сграбчи и я разтърси. — Повече не мога да понасям това! Стани, каквато беше преди!
— Престани! — Пръстите й се впиха над лактите му. — Спри! Какво ти става?
Той видя страха върху лицето й и се дръпна рязко, ужасен от стореното.
Ледената й сдържаност най-сетне се беше стопила, изместена от ярост — чувство, което той никога досега не бе виждал върху лицето й.
— От месеци насам ме измъчваш! — извика тя. — Унижаваш ме пред синовете ни. Заяждаш се и ме нараняваш, докато от сърцето ми закапе кръв, по хиляди различни начини всеки ден! Дадох ти всичко, но и това не ти стига. Е, повече няма да търпя! Напускам те! Приключих с теб!
И тя изхвърча от кухнята.
В гърдите му се надигна паника. Втурна се след нея, но когато стигна до вратата, спря. Какво щеше да направи, когато я настигне? Отново ли щеше да я разтърси? Господи! А ако най-сетне я бе тласнал натам, откъдето нямаше връщане назад?