Гейб се роди и семейството разтвори кесията, достатъчно, за да поемат разходите на Джим за училище, както и нейните медицински сметки. Парите все още бяха малко, но поне вече не живееха в крайна оскъдица. Милдред настоя да се преместят в по-хубав апартамент, обзаведен с мебели на семейство Бонър.
Преобразяването на Лин бе толкова постепенно, че тя никога не разбра кога всъщност съпругът й го осъзна. Той продължи да я люби почти всяка вечер и ако не го закачеше, разсмееше или шепнеше палави думи в ухото му, сякаш не я забелязваше. Тя стана по-сдържана и извън спалнята и одобрителните му погледи от време на време бяха наградата й за проявения самоконтрол. Постепенно се научи да държи любовта към мъжа си скрита там, където не можеше да засрами никого.
Той завърши подготвителните години в колежа и продължи с тежкото следване на медицина, докато нейният свят бе съсредоточен върху нуждите на синовете й и неспирните й усилия за самоусъвършенстване. Когато Джим приключи стажа си, се върнаха в Салвейшън, така че той да се включи в лекарската практика на баща си.
Годините си минаваха и тя намираше удовлетворение в синовете си, работата си в общността и страстта към изкуствата. Двамата водеха свой живот, отделен от този на другия. Той бе неотменно грижовен към нея, а в спалнята споделяха, ако не близост, то поне страст. Постепенно момчетата напуснаха дома и Лин откри нов покой. Обичаше съпруга си с цялото си сърце и не го винеше много за това, че не й отвръща със същото.
А после Джейми и Чери загинаха и Джим Бонър бе рухнал.
В месеците, последвали смъртта им, бе започнал да я наранява по безброй начини и сега тя имаше чувството, че кръвта й изтича, бавно, но неумолимо. Беше станала всичко онова, което той очакваше, а ето че сега не го искаше. Вместо това желаеше нещо, което тя вече не бе в състояние да му даде.
12
Ани позвъни на Джейн малко преди осем сутринта в понеделник и обяви, че през следващите няколко дни не възнамерява да се занимава с градината и че не иска никой от тях да й досажда, докато тя не ги повика. Нея ако питали, двойка младоженци би трябвало да си имат по-интересни неща за правене от това да отегчават една старица до смърт.
Като се усмихваше, Джейн затвори телефона и се върна при овесената каша, която приготвяше. Надяваше се, когато самата тя остарее, да й стиска да я бива толкова, колкото Ани.
— Кой беше?
Тя подскочи и изпусна лъжицата, когато Кал, сънен и страхотно привлекателен, влезе в кухнята. Носеше дънки и разкопчана риза от мека вълна. Косата му беше разрошена, а краката — боси.
— Не се промъквай така зад мен!
Опита се да убеди сама себе си, че неканеното разтуптяване на сърцето й се дължи на уплахата, а не на вида му, разчорлен и престъпно красив.
— Не се промъквах. Просто стъпвам леко.
— Е, не го прави вече.
— Ама че сприхаво профи.
— Профи?
— Професор. Такъв с титла. Ние, тъпите спортисти, ви наричаме така.
Джейн грабна една чиста лъжица и я заби в овесената каша.
— А пък ние ви наричаме тъпи спортисти, което иде да покаже колко сме умни.
Кал се разсмя. Какво ставаше тук? Обикновено докато слезе за закуска, него вече го нямаше. Дори в онези сутрини миналата седмица, когато се бе задържал вкъщи, за да я откара при Ани, двамата не се бяха хранили заедно и той си стоеше в кабинета.
— Кой се обади? — попита я отново.
— Ани. Днес не иска да й досаждаме.
— Хубаво.
Съпругът й отиде в килера и излезе с една от половин дузината кутии зърнени закуски „Лъки Чармс“, които държеше там, заедно с пакети чипс, бисквити и шоколадови десерти. От мястото си до печката Джейн го видя как насипва същинска планина от пъстроцветната закуска в една купа, след което изважда мляко от хладилника.
— За син на лекар имаш потресаваща диета.
— Когато съм във ваканция, ям каквото ми се яде.
Той грабна лъжица, преметна крак през един от столовете до кухненския плот и седна с разтворени колене, подпрял босите си пети на пречките.
Джейн откъсна очи от дългите му, тесни стъпала и потрепери, когато го видя да загребва щедра доза от купата пред себе си.
— Приготвям доста овесена каша. Защо не хапнеш от нея, вместо това нещо?
— За твое сведение, това не е „нещо“. Това е кулминацията на години научни изследвания.