— Физичка. Още не мога да го смеля. Вярно, че не изглеждаше като обикновена почитателка, но пък и на учен изобщо не приличаше.
— Външният вид лъже.
Шелби лично им донесе питиетата и спря поглед върху Кевин.
— Видях ви да излизате в последната четвърт срещу „Сан Франциско Фортинайнърс“ миналата година, господин Тъкър. Бяхте страхотен.
— Наричай ме Кевин, сладурче. И благодаря. Всичко, което знам, съм го научил от това старче.
Кал настръхна, ала не вървеше да му прасне един пред очите на Шелби. На нея й отне доста време, докато престане да флиртува с младия куотърбек, но най-сетне ги остави сами.
— Защо не зарежеш измишльотините, Тъкър, и не ми кажеш какво наистина правиш тук?
— Вече ти казах. Просто малка ваканция. Нищо повече.
Бонър преглътна гнева си, тъй като знаеше, че колкото повече го притиска, толкова повече хлапакът ще се наслаждава на ситуацията. Освен това имаше доста добра представа защо се бе появил в Салвейшън и тя изобщо не му харесваше. Келешът се опитваше да играе психологически игрички. Не можеш да избягаш от мен, Бонър. Нито дори извън сезона. Аз съм тук и възнамерявам да ти навирам присъствието и младостта си в лицето ти.
Около осем часа на другия ден Кал влезе в кухнята. Не беше в настроение нито за срещата си в девет часа с един от общинските съветници, организирана от Итън, за да обсъдят антидрога програмата, нито за обяда с майка си, на който възнамеряваше да се опита да я вразуми, но нямаше как да отмени никоя от тях. Може би ако се беше наспал, нямаше да е толкова кисел.
Само че не можеше да вини за калпавото си настроение нито липсата на сън, нито схванатите си стави. Виновна беше онази секс-усойница, за която се беше оженил. Ако не бе така обсебена от мисълта за нищо на света да не си свали дрехите, той щеше да спи като къпан предишната нощ.
Когато влезе в кухнята, я видя да седи до кухненския плот и да похапва здравословно на вид хлебче, намазано с мед. В сцената имаше нещо толкова по домашному уютно, че дъхът му спря. Не това искаше! Не искаше къща, жена и бебе, което скоро щеше да се роди, особено когато Кевин Тъкър беше само на пет километра оттук. Не беше готов за това.
Забеляза, че тя бе спретната както обикновено. Златистото й поло беше втъкнато в чифт панталони с цвят каки, които не бяха нито твърде тесни, нито прекалено широки, а косата й беше опъната назад с помощта на кафяво-зеленикава лента. Не носеше почти никакъв грим, освен малко червило. Във външния й вид нямаше нищо сексапилно. Защо тогава му се струваше толкова съблазнителна?
Извади нова кутия „Лъки Чармс“ от килера, а след това си взе купа и лъжица. Тресна млякото върху плота по-силно, отколкото беше нужно, и я зачака да му потърси сметка за начина, по който беше избягал снощи. Знаеше, че не беше постъпил особено кавалерски, но тя беше наранила гордостта му. Сега щеше да му се наложи да си плати за това, макар че последното, от което се нуждаеше в осем сутринта, бяха женски крясъци. Джейн повдигна вежди над ръба на очилата си.
— Все още ли пиеш полумаслено мляко?
— А не може ли?
Той отвори кутията „Лъки Чармс“.
— Противно на това, което милиони американци мислят, полумасленото мляко не е нискомаслено. За доброто на артериите си наистина би трябвало да минеш на обезмаслено или поне на такова от един процент.
— А ти би трябвало да си гледаш шибаната работа. — Зърнената закуска изтрополи в купата. — Когато ми потрябва…
Така и не довърши, неспособен да повярва на очите си.
— Какво не е наред?
— Погледни само!
— Мили боже!
Той се взираше в зърнената закуска. Парченцата маршмелоус липсваха! Видя цял куп захаросани овесени ядки, ала нито едно парченце маршмелоус. Никакви многоцветни дъги, зелени детелини, сини луни или лилави подкови, нито едно жълто каквото-там-му-беше-името. Нито едно-едничко парченце маршмелоус.
— Може би някой е направил нещо на кутията — предположи тя с хладния си глас на учен.
— Няма кой! Беше запечатана, когато я отворих. Нещо трябва да се е объркало във фабриката.
Той скочи от стола и отиде да си вземе друга кутия. Само това липсваше, за да му скапе напълно гадната сутрин. Изпразни първата кутия в кошчето за боклук, отвори новата и я изсипа в купата, но единственото, което видя, бяха овесени парченца. Никакви маршмелоус.
— Не мога да повярвам! Ще напиша писмо на президента на фирмата! Нямат ли никакъв контрол на качеството?