Той довърши бирата си и се ухили насреща й.
— Проявяваш ли интерес към това да изневериш на Бомбардировача? Защото ако си навита, мисля, че между теб и мен може да се получи нещо.
— Невъзможен си.
Тъкър се усмихна, ала очите му бяха сериозни.
— Знам, че на пръв поглед между нас няма нищо общо, а и ти си няколко години по-голяма от мен, но с теб ми е приятно. Ти разбираш нещата. И си добра слушателка.
— Благодаря. — Джейн не се сдържа и се усмихна в отговор. — И на мен ми е приятно с теб.
— Но сигурно няма да си навита на афера, нали? Така де, та ти си омъжена само от няколко седмици.
— Да, не бива да забравяме този незначителен факт. — Знаеше, че това не би трябвало да й доставя удоволствие, но миналата нощ самочувствието й бе пострадало сериозно, а Кевин Тъкър беше толкова сладък. Все пак, вече имаше предостатъчно грехове на съвестта си и без да напомпва егото си за сметка на неговото. — На колко си години?
— Двайсет и пет.
— А аз съм на трийсет и четири. Девет години по-възрастна от теб.
— Не мога да повярвам. Ти си почти на годините на Бомбардировача.
— Боя се, че е така.
— Не ми пука. — Устните му се свиха, образувайки тънка упорита линия. — Него може и да го е грижа за такива неща като възраст, но за мен те не значат нищо. Работата е там, че… — Той изглеждаше някак огорчен. — Колкото и да го ненавиждам, имам си неписано правило да не се забърквам с омъжени жени.
— Браво!
— Това ти харесва?
— Говори добре за теб.
— Е, предполагам, че е така. — На Кевин, изглежда му стана приятно и като се пресегна през масата, улови ръката й. — Обещай ми нещо, Джейн. Ако някога двамата с Бомбардировача се разделите, непременно ми се обади.
— О, Кевин, наистина не смятам, че…
— Ама че мила картинка!
Дълбок, войнствен глас я прекъсна и я накара да вдигне рязко глава, тъкмо навреме, за да види как Калвин Джеймс Бонър се носи към тях с вид на вулкан, който всеки миг ще изригне. Джейн почти очакваше от ноздрите му да излезе дим и се опита да издърпа ръката си от тази на Кевин, но той, естествено, я стисна още по-здраво. Би трябвало да се досети, че за нищо на света не би пропуснал такава златна възможност да вбеси съпруга й.
— Здрасти, старче. С малката ти женичка тъкмо си бъбрехме. Вземи си стол и се присъедини към нас.
Без да му обръща внимание, Кал впери в нея такъв взривоопасен поглед, че би могъл да помете половин Северна Каролина.
— Да вървим.
— Все още не съм приключила с обяда си. — Тя махна към наполовина изядената салата.
— О, приключила си и още как.
Издърпа салатата изпод носа й и изсипа каквото беше останало в чинията на Тъкър.
Очите й се разшириха. Заблуждаваше ли се или наистина бе свидетел на забележителен пристъп на ревност? Духът й се повдигна още малко, макар че в същото време се опитваше да реши как да се справи със ситуацията. Дали трябваше да направи сцена на обществено място, или насаме?
Кевин й спести необходимостта да вземе решение, като скочи на крака.
— Кучи син!
Един юмрук се стрелна във въздуха и в следващия миг хлапакът бе проснат на пода. Джейн изсъска уплашено и като скочи на крака, се втурна към него.
— Кевин, добре ли си? — След това вдигна свиреп поглед към съпруга си. — Кретен!
— Ама че женчо. Едва го докоснах.
От устата на Тъкър изригна цветиста ругатня и докато той се изправяше, Джейн си напомни, че си има работа с две пораснали деца, и двете — избухливи и свикнали да действат, а не да говорят.
— Престанете веднага! — възкликна тя и също се изправи. — Това трябва да спре още сега.
— Искаш ли да го уредим отвън? — подхвърли Кал на Кевин с ехидна усмивка.
— Не! И тук мога да ти сритам задника.
Тъкър го блъсна в гърдите и той политна назад, но не падна.
Ръцете на Джейн се вдигнаха към бузите й. Те се канеха да започнат побой насред бара и едно от нещата, заради които се биеха, беше тя! Потискайки тази привлекателна мисъл, тя си напомни, че ненавижда насилието и че трябва да сложи край на случващото се.
— Никой няма да сритва ничий задник!
Използва най-строгия си глас, онзи, до който от време на време прибягваше с по-буйните си третокласници. Ала тези момчета не й обърнаха никакво внимание. Вместо това Кал запрати Кевин в един от столовете край бара, а после Тъкър го притисна към стената. Една от рамките с корица на „Спортс Илюстрейтид“, върху която имаше снимка на Бомбардировача, свалящ футболния си шлем, се откачи и тупна шумно на пода.