Когато ни повеждат към затвора, Бернардие за пръв път от няколко часа проговаря:
— Простете им, деца. Те просто не разбират.
Сега вече мога да разгледам физиономията му отблизо: малки сиви очи, които те опипват, прави устни, големи космати уши, нос като водосточна тръба. Когато съдбата ти е в ръцете на такъв мандрил, едва ли можеш да очакваш весели дни или приятелско потупване.
— Значи вие сте скитниците, дето правят театър — казва полковникът и почуква с пръсти по секретарския диктофон. — Просто да не ви се надява човек.
— Ние сме — отговаря Бернардие.
— Ами знаете ли, че аз като едно нищо ще ви смажа. Ей така, само с палеца си.
— Знаем — казва Бернардие.
— Че аз вас, гангстери такива, мога само с едно движение — храц!
— Можете — съгласява се Бернардие.
— Мога! — крещи полковникът. — Аз всичко мога! На мен народът е оказал високото доверие да го пазя. Аз съм упълномощен да пазя реда.
— Вие сте упълномощен да пазите реда — повтаря като ехо Бернардие.
— Защото вие разнасяте зараза!
— Да, ние разнасяме заразата на красотата — съгласява се Бернардие.
— Кому е притрябвала вашата красота? Никому! В точка седма от указанията на Лордполицая пише:
Красотата трябва да се изтръгва от корен! Красотата е враг номер едно на държавата, реда и народа.
— Точно така ли пише, господин полковник? — пита предпазливо Бернардие.
— Дума по дума.
— Виж ти, виж ти — цъка Бернардие. — Не съм очаквал, че Лордполицаят е толкова красноречив, честна дума.
Полковникът отваря тежка кожена папка и съсредоточено я разлиства.
— Тук има толкова обвинения към вас, че без да ми мигне окото, ще ви избеся! — казва той.
— Не трябва да ви мига окото, господин полковник — кимва Бернардие. — Вас народът ви е упълномощил. И роботите ли ще избесите, господин полковник?
— И тях. Има си начин — по челната методика на сержант Корлис. Много прогресивен почин. С плазмотрон около шията им се създава вихрово поле, което бавно се затваря по Архимедова спирала. В началото полето само притиска — от дабъл-ю силите, но като стигне праговата стойност — храц! Умно го е измислил, майка му стара.
— Умно е наистина — потвърждава Бернардие. — И прогресивно, и изящно, с финес.
— Просто не знам откъде да започна — мърмори полковникът, забил нос в листите. — Да… Брей, опасна работа! От три до пет години за безнравственост — това първо.
— Безнравственост ли?
— Ами да! В пиеските ви има нескрити намеци за сексуалност — докладва агент 407. В Менсфийлд той гледал вашата пиеска „Ромео и…“ Другото не се чете. Та там имало такива едни солени работички, за онуй де, знаеш го.
— Става дума за любов, господин полковник.
— Абе любов, любов, но онази работа и тя ли е любов! Пък и с роботи — нито могат да го правят, нито го разбират. Роботите, така да се каже, нямат необходимите органи. И съответно желания. Ей на този хубавец панталонът му е празен. Значи ти го насилваш да бъде безнравствен! Не иска, не може, а трябва — това е насилие!
— Просто театър, господин полковник.
— Аз от театър не разбирам! — крещи полковникът. — Моята работа е да пазя реда и морала. Освен това член девети, алинея втора от Закона за защита на прогреса: „Който разпространява отживели възгледи, теории или реликви, възражда отминали идеи, отречени от историческото развитие, или подбужда други към подобни деяния…“ Знаеш го, нали?
— Но театърът не е регресивен, господин полковник! Той е само забравен.
— Щом е забравен, значи е консервативен и реакционен! Защо човечеството не забрави лоста и зъбното колело — защото са необходими! Защото ни тласкат напред. Няма и не може да има друга религия освен прогреса! Напред и само напред към щастливата бъдъщност!
— Понякога трябва да се поглежда и назад, господин полковник, за сравнение, за поука.
— Точка! Обвинение трето — за разместване на социалните пластове. Ти, господин Бернардие, използуваш роботи втора категория. В наставленията за обществените стъпала пише, че роботи от тази класа са достойни само за обслужване на човека. Да бъдат метачи, пощальони, прислужници, миячи на обществени отходни места, а не разни там крале, принцеси, благородници.
— Сцената е територия на свободата, господин полковник.
— Забранявам! Къде ще му излезе краят, ако метачите стават крале. Това значи кралете да станат метачи. И тогава всичко ще се обърка. Във всяко общество трябва да има етажи — децата на кралете стават крале, децата на метачите — метачи. Иначе започват революции, падат бастилии, пеят марсилези, оскверняват се пантеони — изобщо хаос и безсрамие!